Чу се открехването на врата и Уебстър се извърна. В стаята с тихи котешки стъпки влезе робот.
— Какво има, Оскар?
Роботът спря. Уебстър се вгледа в неясния му силует, едва очертаващ се в слабо осветената стая.
— Време е за вечеря, господине. Дойдох да видя дали…
— Приготви каквото намериш за добре — каза Уебстър. — Да не забравя, Оскар, наклади камината.
— Камината вече е готова, господине.
Оскар прекоси стаята и се приведе над камината. В ръката му проблясна пламък и съчките се запалиха.
Уебстър, присвил се в креслото си, се вгледа в пламъците, които започнаха да облизват цепениците. Чу началния лек съсък и пукот на запалената дървесина и усети как камината започва да засмуква въздуха.
— Красиво е, господине — каза Оскар.
— И на теб ли ти харесва?
— Да, господине.
— Това може би се дължи на родовата ти памет — каза със сериозен глас Уебстър. — Може би те кара да си спомняш за леярната, където си създаден.
— Така ли мислите, господине? — попита Оскар.
— Не, разбира се, шегувах се. Анахронизми, това сме ние двамата с теб. Днес не са много хората, които палят камината си. Не изпитват необходимост от това. Все пак, в огъня има нещо особено. Нещо, което пречиства и успокоява.
Отправи поглед към картината над камината, сега осветена от горящите дърва. Оскар забеляза накъде гледа.
— Съжалявам за госпожица Сара, господине.
Уебстър поклати глава.
— Няма защо, Оскар. Тя желаеше това. Прекратяваш един живот и започваш друг. Ще лежи в Храма и ще спи години, през които ще живее друг живот. Този й живот, Оскар, определено ще бъде щастлив. Защото така го е планирала.
Спомените му се завърнаха при други дни, прекарани в тази стая.
— Тази картина тя я нарисува, Оскар — каза. — Задели й много време, като внимаваше да вложи в нея точно това, което искаше да изрази. Понякога се смееше и казваше, че и мен ме има в картината.
— Не ви виждам там, господине — каза Оскар.
— Няма и да ме видиш. А може би все пак там ме има. Ако не целият, то част от мен. Част от мястото, откъдето дойдох. Къщата, изобразена на картината, Оскар, е домът на рода Уебстър в Северна Америка. Аз пък съм член на рода Уебстър. Но съм много далеч от къщата. Много далеч и от хората, които я изградиха.
— Северна Америка не е много далеч оттук, господине.
— Като разстояние, наистина не е. В други отношения обаче е много далеч.
Почувства как топлината на огнището се доближи до него и го докосна.
Далеч е. Прекалено далеч и в съвсем друга посока. Роботът с бързи безшумни стъпки излезе от стаята. Сара й задели много време, като внимаваше да вложи в нея точно това, което искаше да изрази.
И какво всъщност искаше да изрази? Никога не я бе питал, а и тя никога не му бе казала. Спомни си, че някога бе мислел, че тя вероятно бе желала да покаже как струята дим се размазва върху небето, как къщата се притиска към земята, опитвайки се да се слее с дърветата и с тревата, да се скрие от бурята, развихрила се над тази земя.
Нищо чудно пък да бе искала да изрази нещо друго, някакъв символ например. Нещо, което да отъждестви къщата с хората, които я бяха изградили.
Доближи се до картината, изправи се пред огъня и отметна глава назад. Забеляза чертите, направени от четката и осъзна, че от това разстояние картината приличаше по-малко на картина. Въпрос на техника, очевидно. Оттук се виждаха основните контури и нюанси, създадени от четката с цел да създадат илюзия.
Сигурност. Къщата бе стъпила здраво на земята и излъчваше сигурност. Самата земя също излъчваше сигурност. Същевременно цялата картина излъчваше строгост и упоритост в съчетание с известно отслабване на духа.
Тя бе седяла пред къщата цели дни, през които внимателно скицираше и рисуваше без да бърза. Понякога просто седеше пред къщата и я наблюдаваше без да върши нищо. Там имаше и кучета, и роботи, обаче тя не ги нарисува, тъй като я интересуваше само къщата. Тя бе една от малкото оцелели селски къщи. Повечето от другите, занемарени цели векове, се бяха срутили и бяха върнали земята на пустоша.
В тази къща обаче имаше много кучета и роботи. Един голям робот и много малки, бе казала тя.
Уебстър тогава не й обърна внимание. Бе зает с други работи.
Извърна се и отиде при бюрото си.
Странна работа, наистина. Кучета и роботи, които живеят заедно. Един представител на рода някога се бе занимавал с кучетата и се бе опитал да ги поведе по пътя на тяхна собствена култура, да създаде обща цивилизация на хората и кучетата.