Нима тези странни хора също бяха подслушвали коблитата?
Вратата изскърца и Уебстър се надигна.
В мрака се разнесе глас.
— Добре ли сте, господине? Желаете ли нещо?
— Дженкинс? — попита Уебстър.
— Да, господине — потвърди Дженкинс.
Тъмният силует с тихи стъпки се доближи до Уебстър.
— Искам да поговорим.
Тъмната фигура с металически отблясък застана до леглото.
— Искам да си поговорим за кучетата — каза Уебстър.
— Стараят се, въпреки, че никак не им е лесно — каза Дженкинс. — Знаете, че си нямат никого. Абсолютно никого.
— Имат теб.
Дженкинс поклати глава.
— Аз не съм им достатъчен. Аз съм просто нещо като… наставник. На тях им трябват хора. Потребността от общуването с хора е вградена в тях. Хиляди години хората и кучетата са другарували. Заедно са ловували. Заедно са пазели стадата. Заедно са се борели срещу враговете си. Кучето е пазело човека, докато е спял, а той пък е предпочитал да остане гладен, но да нахрани кучето си.
— Навярно си прав — кимна Уебстър.
— Всяка нощ преди да си легнат си говорят за хората — продължи Дженкинс. — Събират се и някое старо куче им разказва древни предания, а останалите се удивляват на чутото и очакват нещо да се случи.
— Накъде обаче са тръгнали? Какво се опитват да постигнат? Имат ли някакъв план?
— Струва ми се, че започвам да забелязвам такъв план — отвърна Дженкинс. — Нещо като признаци за това, което би могло да се случи. Умеят да проникват в чуждата психика и открай време са притежавали това качество. Не притежават усет към механиката, което е разбираемо, тъй като нямат ръце. Докато хората търсят решения с помощта на метала, кучетата преследват призраци.
— Призраци?
— Нещата, които вие, хората, наричате призраци. Уверен съм обаче, че не са призраци. Че са нещо, което се намира в съседната стая. Някаква форма на живот, живееща върху друга плоскост.
— Искаш да кажеш, че е възможно на Земята да съществуват едновременно върху различни плоскости няколко форми на живот?
Дженкинс кимна утвърдително.
— Започнах да вярвам в това, господине. Записвам си в един бележник всичко, което кучетата са чули и видяли и след всички тези години започна да се установява една закономерност. Естествено, възможно е и да греша, господине — побърза да добави. — Нямам никаква специална подготовка. Открай време съм бил слуга. Опитах се да спася това, което оцеля след… след Юпитер, но не ми бе лесно. Друг робот ми помогна да направя първите малки роботчета, които обслужват кучетата, а сега те сами произвеждат свои събратя в работилницата, когато възникне потребност от това.
— А кучетата какво правят? Само седят и слушат, така ли?
— Съвсем не, господине. Занимават се с много други неща. Опитват се да се сприятелят с животните и следят дивите роботи и мутантите…
— Дивите роботи? Май са много.
— Така е, господине, много са — потвърди Дженкинс. — Живеят в малки лагери, разпръснати из цялата земя. Това са изоставените роботи, господине. Тези, от които хората престанаха да се нуждаят, когато заминаха за Юпитер. Събраха се и започнаха да работят…
— Да работят? С какво се занимават?
— Нямам представа, господине. Занимават се главно с производството на машини. На механични машини. Нямам представа какво смятат да направят с всички тези машини. Какви планове имат.
— И аз — каза Уебстър.
Взря се в мрака и се замисли защо човекът, сврял се в своето убежище в Женева, бе изгубил допир със света. Защо хората не знаеха нищо за заниманията на кучетата, за малките лагери, пълни с работливи роботи, за замъците на страшните и ненавистни мутанти.
Изгубихме допир, помисли си Уебстър. Заключихме се от света извън нас Създадохме си малко убежище в последния град на света и се скрихме в него. Престанахме да се интересуваме какво става извън града. Бяхме длъжни да го направим, обаче не го направихме.
Време е отново да се заемем с това.
Почуствувахме се изгубени и изоставени и направихме опит да го постигнем, но бързо се отказахме.
За пръв път малцината, които останаха, осъзнаха величието на расата. За пръв път осъзнаха величието на нещата, сътворени от ръката на човека. Опитаха се да ги запазят, но не успяха. Потърсиха рационално обяснение на всичко — нали човек винаги търси такива обяснения. Самозалъгаха се, че призраци не съществуват Подходиха към нещата, шумящи в нощта, с първото банално обяснение, което им дойде на ум.
Не успяхме да съхраним наследеното и заради това потърсихме рационален изход. Укрихме се зад параван от думи с помощта на джувейнизма. Избрахме пътя на преклонението пред прадедите. Решихме да прославим човешката раса. Не ни бе по силите да поемем делото на човека и заради това решихме да го прославим, да издигнем на пиедестал хората, които го бяха сътворили. Винаги прославяме и издигаме на пиедестал всички велики и смъртни неща.