Бяха необходими нови пътища, нов начин на мислене и на живот, нов подход към древните проблеми на общественото развитие. Всичко това не биваше да бъде увредено от вонящия на мухъл дъх на човешката мисъл.
След като привършеха дневните си занимания кучетата вечерно време щяха да се събират и да си говорят за човека. Щяха да предъвкват стари истории и древни предания, в които човек щеше да бъде обявен за бог.
Това бе едно по-добро решение.
Знае се, че боговете са непогрешими.
БЕЛЕЖКИ ПО СЕДМОТО ПРЕДАНИЕ
Преди няколко години бе открит фрагмент от древен литературен источник, очевидно, оцеляла част от по-голям текст. Макар и до нас да е стигнала само тя, няколкото разказа в нея бяха достатъчни, за да разберем, че става дума за басни за различни представители на животинското братство. Разказите са архаични и изложените в тях гледни точки, както и стилът на повествование, изглеждат странни. Редица изследователи са съгласни с твърдението на Тайг, че е възможно тези писания да са от некучешки произход.
Общото им заглавие е „Езоп“. Заглавието на настоящото предание също е „Езоп“. Както заглавието, така и самото предание, са поместени във вида, в който дойдоха при нас от дълбоката древност.
Какъв е смисълът на това предание, питат се учените? Тайг, естествено, смята, че то е поредно свидетелство в полза на теорията му за човешкия произход на легендата. Повечето останали изследователи не са съгласни с него, но не са предложили убедително алтернативно обяснение.
Тайг освен това окачествява настоящото седмо предание като доказателство, че причината за отсъствието на исторически свидетелства за съществуването на човека е неговото умишлено захвърляне в забравата, заличаването на спомена за него с цел да се осигури приемствеността на кучешката култура в най-чист вид.
В това предание Кучетата вече са забравили Човека. В малцината представители на човешката раса, живеещи сред тях, те не съзират човешки същества и наричат тези странни създания уебстъри, по името на споменатия човешки род, обаче вече възприето не като собствено име. И така, Кучетата възприемат Хората просто като уебстъри, докато Дженкинс, когато говори и мисли за тях, продължава да употребява главно „У“.
„Какво представляват хората?“, пита Вълчо, а Мечо се опитва да му обясни, но безуспешно.
В преданието Дженкинс обяснява, че Кучетата не бива да узнават нищо за Човека. Посочва и стъпките, които е предприел, за да заличи спомена за Човека.
Старите разкази пред огнището вече ги няма, казва Дженкинс. В тези думи Тайг съзира умишлен опит за заличаване на спомена за Човека. Може би не толкова алтруистичен, както излиза от думите на Дженкинс, обясняващ го с желанието да съхрани кучешкото достойнство. Преданията са вече забравени и нека си останат в забравата, заявява Дженкинс. Но очевидно не са били напълно забравени. Някъде, в някоя отдалечена част на света, явно са се запазили и благодарение на това днес ние разполагаме с тях.
Преданията оцеляха, но самият Човек вече е бил изчезнал или почти напълно изчезнал. Според преданието дивите роботи тогава все още са съществували, но дори и да не са били плод на въображението тях вече ги няма. Няма ги и Мутантите, превърнали се в едно цяло с Човека. Ако той действително е съществувал, навярно са съществували и Мутанти.
Всички взаимно противоречиви виждания, породени от легендата, могат да бъдат сведени до един-единствен въпрос: съществувал ли е Човекът? Ако при прочитането на тези предания читателят реши, че е объркан, нека знае, че не е единствен. Специалистите и учените, посветили целия си живот на изследването на легендата, може би знаят повече факти, но са не по-малко объркани от вас.
VII. ЕЗОП
Сивата сянка се плъзна покрай скалистия скат и се насочи към бърлогата си. Бе изпълнена с безсилие и разочарование, защото Думите се бяха оказали неверни.
Лъчите на следобедното слънце осветиха лице, глава и тяло. Бяха неразличими и неясни, наподобяващи облаче утринна мъгла, надигаща се от дъното на сипей.
Внезапно скатът свърши и сянката се спря, изпълнена с изумление. Бърлогата я нямаше. Скатът свършваше, преди да стигне до бърлогата.