Тялото бе подарък за Дженкинс по случай рождения му ден. Това ясно си личеше и от надписа, гравиран върху него.
Никога обаче няма да го използувам, рече си Дженкинс. Прекалено е модерно за мен. Прекалено е модерно за робот на моята възраст. Такова младежко нещо никак няма да ми отива.
Продължи да се поклаща бавно върху люлеещия се стол и да се вслушва в шепота на вятъра под стряхата.
Кучетата го направиха с най-добри намерения и не бих могъл да си позволя да ги обидя. Ще трябва все пак отвреме навреме да го ползвам, просто от приличие. Колкото да им направя удоволствие. Не би било редно да не го ползвам, след като си направиха толкова труд. Няма да го ползвам обаче всеки ден, а само при специални случаи.
Може би ще го ползвам на пикника на Уебстърови. Би трябвало да изглеждам добре, когато отида на пикника. Голямо нещо ще е. Всички Уебстъри по света, всички все още живи Уебстъри, събрани заедно. При това поискаха да присъствувам. Така е, винаги са желали моята компания. Аз съм робот на Уебстърови. Така е, господа. Техен съм и винаги ще бъда техен.
Отпусна глава и промълви думи, които прозвучаха в стаята като шепот. Думи, които той и стаята помнеха. Думи от преди много време.
Един стол изскърца и звукът се сля с мълчанието на стаята, просмукана с време. Сля се и с песента на вятъра под стрехите и с глухото буботене на камината.
Огън, помисли си Дженкинс. Отдавна не сме палили огън. Хората обичаха огъня. Обичаха да седят срещу него, да се вглеждат в него и да търсят рисунки в неговите пламъци. И да мечтаят…
Мечтите на хората вече ги няма, каза си Дженкинс. Хората заминаха за Юпитер, някои се погребаха в Женева, а трети — днешните Уебстъри, показват слаби признаци на съвземане.
Миналото. Миналото живее в мен. Миналото ме направи безполезен. Има твърде много неща, за които си спомням. Толкова много са, че започнаха да стават по-важни от нещата, които предстои да се направят. Живея в миналото, а така не трябва да се живее.
Джошуа казва, че миналото не съществува и той е най-добре осведомен по въпроса. Най-добре осведомен от всички Кучета. Положи наистина големи усилия да открие минало, в което да пътува. Да се върне назад във времето и да провери истинността на нещата, които му бях разказал. Той смята, че разумът ми започва да отказва и че им разказвам стари роботски приказки, полуистини и полуизмислици, натъкмени като за развлечение.
Този разбойник никога не би си признал, че мисли така, но знам, че наистина мисли така. Смята, че не съм разбрал това, но аз го разбрах.
Не може да ме измами, каза си Дженкинс. Никой от тях не може да ме измами. Познавам ги открай време. Известно ми е какво осмисля живота им. Аз помогнах на Брюс Уебстър да измени първия от тях. Аз чух първата дума, произнесена от тях. Те може и да са забравили това, обаче аз не съм. Не съм забравил нито поглед, нито дума, нито жест.
Може би за тях е естествено да забравят. Извършиха велики неща. Почти не им се бърках и това бе най-разумното поведение. Постъпих точно така, както в онази отдавна изтекла нощ ми заръча Джон Уебстър. Точно поради същата причина той направи всичко необходимо, за да изолира град Женева. Именно Джон Уебстър направи това. Нямаше кой друг да го направи.
Той бе решил, че запечатва човешката раса, за да остави цялата земя на Кучетата. Забрави обаче едно нещо, каза си Дженкинс. Забрави за собствения си син и за малката група любители на лъка и стрелата, която реши една сутрин да си играе на пещерни хора — на пещерни мъже и жени.
И тази им игра се превърна в горчив факт, помисли си Дженкинс. Факт, проточил се близо хиляда години. Факт, прекратен едва след като ги открихме и върнахме у дома. У дома, в къщата на Уебстърови, където всичко някога започна.
Дженкинс отпусна глава, постави ръце върху скута си и започна бавно да се люлее. Люлеещият се стол пукаше, вятърът свиреше под стрехите, а някъде изхлопа прозорец. Камината говореше с изпълненото си със сажди гърло. Разказваше за други дни, за други хора и за други западни ветрове.
Миналото е безсмислено нещо, помисли си Дженкинс. Безсмислено, когато предстои толкова много работа. Когато съществуват толкова много проблеми, с които Кучетата още не са се сблъскали.
Да вземем например свръхнаселеността, нещо, което сме обсъждали надълго и нашироко. Появиха се прекалено много зайци, защото вълците и лисиците не ги убиват. Прекалено много елени, защото вълците и ягуарите не ядат еленско месо. Прекалено много язовци, прекалено много мишки, прекалено много диви котки. Прекалено много катерици, прекалено много таралежи, прекалено много мечки.