Нищо не се случи. Абсолютно нищо. Не почувствува прищракване в мозъка си. Или падане. Или замайване. Не почувствува нищо.
Значи, бе се провалил. Всичко бе приключило. Играта бе свършила.
Отвори очи и видя, че хълмът не се е променил. Слънцето продължаваше да свети, а небето имаше цвета на яйцето на дрозд.
Неподвижен и смълчал се, усети върху себе си погледите на другите.
Нищо не се бе променило. Всичко си бе така, както и преди.
Само, дето…
Само дето там, където допреди малко бяха расли червени билки, сега цъфтеше маргаритка. Досами него пък имаше дива роза. Преди да затвори очи я нямаше.
— Това ли е всичко? — попита кикотещото се момиче, не криещо разочарованието си.
— Това е всичко — потвърди Дженкинс.
— Вече можем ли да изпробваме лъковете и стрелите? — попита един от младежите.
— Да — каза Дженкинс. — Обаче внимавайте. Не ги насочвайте един към друг, защото това е опасно. Питър ще ви обясни какво да правите.
— Ще извадим храната — каза една от жените. — Ти донесе ли си кошница, Дженкинс?
— Да — потвърди Дженкинс. — У Естер е. Остана при нея, докато играехме.
— Много добре — каза жената. — Всяка година ни изненадваш с нещо.
Тази година ще бъдете наистина изненадани, каза си Дженкинс. Ще бъдете изненадани, когато видите пакетите със семена, всичките най-внимателно надписани.
Семената ще ни бъдат необходими, помисли си. Ще ни потрябват, за да засадим нови градини и ниви, за да почнем отново да произвеждаме храна. Ще ни потрябват и лъкове и стрели, за да си набавим месо. И копия и куки, за да ловим риба.
Едва сега забеляза, че и други неща се бяха променили. Наклонът на дървото в края на ливадата. Течащата под тях река, сдобила се с нова извивка.
Дженкинс продължи да седи неподвижно под слънцето и да слуша виковете на мъжете и момчетата, опитващи лъковете и стрелите, бърборенето на жените, постилащи покривки върху тревата, за да приготвят обяда.
Скоро ще трябва да им съобщя всичко, каза си. Ще трябва да ги предупредя да внимават с храната и да не я изяждат на едно сядане. Тази храна ще ни потрябва поне през първите един-два дена, докато открием корени, плодове и риби.
Да, скоро ще трябва да им съобщя новината. Да им кажа, че вече трябва да разчитат само на себе си. Да им кажа защо се получи така. Да им кажа да не се смущават от нищо и да правят всичко, което им се прииска. Защото този свят е съвсем нов.
Ще трябва да ги предупредя и за коблитата.
Макар че това всъщност е най-маловажното. Човек винаги се справя съвсем безцеремонно с всичко, което застане на пътя му.
Дженкинс въздъхна.
Бог да им е на помощ на коблитата, рече си.
БЕЛЕЖКИ ПО ОСМОТО ПРЕДАНИЕ
Съществуват известни съмнения, че осмото и последно предание може би е фалшификат, който няма място в древната легенда. Че е близко до съвременността ни съчинение на зажаднял за обществено признание разказвач.
От гледна точка на композицията преданието е приемливо. Използуваната в него фразеология обаче не хармонира с повествователното умение, демонстрирано в останалите предания. Освен това, разказваческото начало в него е някак си прекалено силно подчертано. Проявена е подозрително голяма ловкост в подбора на материалите и в сглобяването на елементи от останалите предания в едно цяло.
Същевременно следва да се отбележи, че докато в нито едно от тези предания, безспорно легендарни, не могат да се открият свидетелства за историческа достоверност, в настоящото те присъствуват.
Всеизвестно е, че един от закритите светове е закрит, защото е свят на мравките. И днес е мравешки свят, какъвто е бил от безброй поколения.
Не съществуват доказателства, че той е същият, в който Кучетата са постигнали своя възход, но отсъствуват и свидетелства за противното. Фактът, че изследванията не доведоха до откриването на свят, можещ основателно да претендира, че е бил първоначалният, по-скоро навежда на мисълта, че мравешкият свят в действителност би могъл да е светът, някога наричан Земя.
Ако това е вярно, трябва да се откажем от всякакви надежди да се сдобием с доказателства за произхода на легендата, тъй като безспорни материални свидетелства за истинността й биха могли да се открият единствено на този свят. Само там биха могли да се намерят свидетелства, способни да дадат отговор на основния въпрос — този за съществуването или несъществуването на Човека. Ако именно мравешкият свят е Земята, закритият град Женева и домът върху Хълма Уебстър завинаги ще останат недостъпни за нас.