И на сребърна лампада закачи алмазите. И до тях провеси алмаза, що бе изтръгнал от душата на Мехара.
И алмазът на Мехара блесна — и видяха вси праведници, че неговият алмаз свети като слънце и помрачава блясъка на вси алмази.
А Мохамед зачудено погледна — и свян зарумени лицето на Пророка.
И тогава дигна глас, та рече:
— Благословен — Синът на Съзерцанието, защото и Грехът се топи в душата му като лъчите на звезда. Истина ви казвам: няма грях за чистия!
И вси праведници склониха лик пред Мехара, та го целунаха с целувката на праведника.
— — — — — — — — —
Нощ преваля и червените огнища гаснат едно по едно. По мермерните стени растат сенки — като безмерни сини крила: зора се сипе над пустинята.
Старите хаджии поклащат глави.
Очите им стоят още разтворени широко, гаче ли чакат да продължи приказката за Мехара.
И в пъстрия час на изгрева над пустинята пораства голямо цвете — като голяма обърната пирамида — и това огнено цвете цъфти над Мехаровите сараи.
От златното му венче се пукат лъчи — и багри огньове извиват към небето високи тичинки.
— — — — — — — — —
А белобрад хаджия дига очи нагоре, сочи цветето с костелив пръст и вика:
— Кандило е душата на Мехара — кандило пред Аллаха е душата му! Чака Мехар на небето своя Хадзар, та да слезе на земята и да цари хиляда години като Божи пророк!… И много мъдрост ще научи светът от него — и никой правоверен не ще бъде забравен.
— — — — — — — — —
А слънцето изгрява — голямо като алмаза на Мехара и чисто като спомена за него.
Изгрява — над мъртвите Мехарови сараи.
МЕРМЕРНА ЖЕНА
Припадат мрачини, пустинята гасне — и по пясъка се разнасят стъпки на невидими хора. Големи огнища лумват в далечината: закъснели призраци дирят пътеките, през които са вървели приживе.
— — — — — — — — —
… Живееше в Масър ел Каир именит магьосник, когото зовяха Джалма.
От Индия бе дошъл преди години, та бе донесъл страшни тайни, записани в дванадесет книги от кожа на тигър.
А книгите бяха подвързани с мед — и върху сребърни плочки с диаманти бе отбелязано съзвездието на Голямата Мечка.
Много се мълвеше за магьосника: и зло, и добро. С поглед убивал, казваха. Сластни сънища пращал нощем на девици, за да го дирят при пълнолуние.
И притча бе излязла низ града: „Джалма е властелин на, духовете, ала духът му е роб на Греха.“
И пазеха се от него.
Очите му бяха тъмни като кафе, а косите му — червени като заник.
Той седеше пред своята хижа край града, а край него се извиваха в опасни пръстени дълги змии. Те бягаха от погледа му и трепереха от допирането на ръката му.
А Джалма седеше неподвижно и шъпнеше молитви на незнаен език.
— — — — — — — — —
… Закъснели призраци се лутат из пустинята. И в мрака се възправи огромно видение: Бяла Жена от мермер пристъпва — лека като мъгла и студена като изваяние.
Тя разлива мраз по цялата пустиня — и Нейните гърди са ледни като две преспи сняг.
— — — — — — — — —
… Мина един ден край хижата на Джалма странно шествие.
Шестима роби носеха на свилено ложе млада жена.
А след тях робини и скопци държеха ветрило от паунови пера и кошници с плодове.
Дъщерята на халифа отиваше да види пирамидите.
А Джалма седеше неподвижно — и не видя никого.
Ала една змия се фърли след робите, сгърчи се като бич — и ухапа един носач за петата.
Момъкът изписка от болеж и отпусна дръжката на ложето. Другите се извърнаха — да видят що става.
Носилката спря.
Тогава завесите на багрия балдахин се разклатиха, женска ръка се подаде — и под коприната лъсна чарът на женски поглед.
Дъщерята на халифа подаде глава — и сгледа магьосника: кръстосал нозе, той седеше мълчаливо и я гледаше.
А неговият взор блестеше, пълен с ненаситни желания — и момата се засрами, та се дръпна.
Робите понесоха ложето — шествието замина нататък.
А Джалма стана като поразен — и дълго стоя прав, обърнат към следите на отминалите.
Босите крака на робите дълбаеха мокрия пясък, а сандалите на скопците врязваха в пръстта звезди.
— — — — — — — — —
… Нейните гърди са ледни като две преспи сняг.
Нейното дишане смразява като буря.
По косите й лежат снежинки, а бялата й хламида блести като студено съзвездие.
Мермерната Жена минава — и гази огньовете със Своята стъпка, а пустинята замръзва, щом мине Тя.
— — — — — — — — —
… Вечерта Джалма изправи сребърен диск, запали черна смола и кора от кедър — и прочете заклинанието на Змея.