Въпреки това, обаче, след като премигна два-три пъти за проясняване на погледа, тя изглежда разпозна присъстващите, тъй като се обърна към тях с подобаваща строгост.
— Ей, ей, ей! — изграчи дрезгаво мамчето Прайс. — За какво се дърлите тъй?
Слингсби се обърна без да съжалява, че е пристигнал нов противник. Един иконом, който уважава себе си, никак не обича да бъде надприказван от някакъв си младок, а шансовете му да срази с думи сукалчето Сид, даде си сметка той тъжно, не бяха особено добри. Младият Сид намираше начин да парира всяка една от забележките му. Нещо повече — успяваше така да преиначи думите му, че те се връщаха при него като бумеранг. Това беше в резултат, сигурен беше икономът, на факта, че младежът прекарва половината си свободно време в разправии със своите болшевишки приятели. Вбесен от своята немощ, той отправи към сестра си обвинителен поглед.
— Аха! — изрече икономът. — Ето те и теб, противна стара жено!
Мамчето Прайс се подпря на стола за опора и се хвърли в свадата с готовността на воин-ветеран.
— Ти на кой викаш противна и стара, а!
— Здрасти, мамо! — обади се Сид. — Май още си замаяна?
Госпожа Прайс свали малко градуса.
— Няма таквоз нещо — изправи тя глава с достойнство. — Ако съм си сръбнала глътка или две, аз виновна ли съм? Човек трябва да ме съжалява, а не да ме съди — с това мое сърце.
— Сърцето ти си е съвсем на мястото.
— Знам, ама от време на време кат земе да подскача, ми причернява пред очите. А вий двамата що съ джафкате?
— На чичо Тед не му хареса, дето казах, че от мен може да излезе много свестен граф.
— Той пък какво знае!
— Освен това не искам да стои в тая стая — допълни Слингсби по-дружелюбно.
Мамчето Прайс се опули насреща му.
— Може би Сид има повече права да стои в тая стая отколкото много други хора.
— Какво искаш да кажеш?
— Няма значение — мрачно отвърна мамчето Прайс. — Аз си знам какво.
— И аз знам, затова ти нямаш работа тук. Кръгом и обратно в килера.
Мамчето Прайс пусна здравата опора на стола с намерението да махне надменно с ръка. Но тъй като това щеше да доведе до катастрофални последици, тя побърза да възвърне първоначалното си положение и се постара да внуши надменното махване с ръка чрез тона на гласа си.
— Я не говори с мене тъй отвисоко, Теодор Слингсби — каза тя, — щото няма да търпя да ми се надуваш. Ако искам да кажа туй-онуй… ъ-ъ, аз мога да кажа туй-онуй.
— Казвай каквото си искаш, но в моя килер. Тая стая да не ти е чакалнята на гарата.
Сид показваше всички признаци на ентусиазиран зрител, осигурил си място на първия ред за битката на века.
— Давай, мамче! — окуражи той своята родителка. — Ти си наред. Кажи нещо за лицето му.
Но настроението на мамчето Прайс претърпя неочаквана промяна. По лицето й започнаха да се търкалят едри сълзи.
— Няма да се унижавам. Никой не ме обича. Ей туй къса сърцето ми.
— Не го вземай толкова навътре, мамо.
— Собственият ми брат ме обижда. А собственият ми син не иска дори да ме погледне.
— Изобщо не те изпускам от очи, мамче. А освен това няма да ти искам дори пени назаем. Какво искаш повече?
— О, боже! О, боже! О, боже!
— Стига, мамо.
Слингсби светна от възможността да отбележи точка в своя полза.
— Ти си виновен — обърна се строго той към своя племенник, — че тя е в такова състояние.
— Трябваше да й дам нещо. Нали получи един от своите пристъпи.
— Какво ще си помисли Негова светлост, ако я види в това състояние.
Думите изглежда задвижиха някаква пружинка в ума на мамчето Прайс.
— Искам да изпия глътка порто за здравето на Негова светлост.
— Ти ще пиеш чай — отсече икономът. — И ще го пиеш в моя килер, ти, заблудена стара нещастнице. Хайде, тръгвайте и двамата.
— Къде е Поли? — попита с треперлив гласец мамчето Прайс.
— Отиде в парка да гледа зайците — осведоми я Сид. — Никога не била виждала зайци в живота си. Ще е тук за чая. Това е нещо като вроден инстинкт.
— Тя е чудесно момиче, тая Поли. Вярно, американка е — каза мама Прайс като човек, който не се страхува да гледа както светлата, така и тъмната страна на нещата, — ама никога не съм я виждала да стреля и да убива както правят през цялото време повечето американци. Тя е най-тихото, мило и любезно момиче, дето някога съм срещала и не е гръмнала нито един човек досега, доколкото ми е известно.
— Не мога да откъсна мама от тия филми — обясни Сид. — Тя си мисли, че всички в Америка са чикагски горили.