— Аз също. Кажете ми, в храстите ли прекарвате лятната си ваканция?
— Там имаше една катеричка. Исках да я погледна по-отблизо. Вие не обичате ли катерички?
— Не мисля, че съм се срещал с много от тях.
— Аз често съм виждала катерички в Сентръл парк, но никога толкова отблизо.
— Сентръл парк? О, имате предвид онзи в Ню Йорк?
— Живяла съм там през целия си живот, докато не пристигнах тук.
— И какво ви накара да дойдете насам?
— Винаги съм искала да видя други страни и ми се стори най-лесно да започна с Англия заради езика.
— Ясно.
— И като спестих достатъчно за път, доприпках.
— Много хубаво.
— Ами да, всичко се нареди много добре. Имам чудесна работа при господин Прайс.
Най-после пелената на неведението падна от очите на Тони.
— О, вие работите в салона на Сид?
— Да, маникюристка съм. Познавате ли господин Прайс?
— Знам го от години.
— Разбира се. Как няма да го познавате, след като работите тук. Предполагам, че често идва насам.
— Доста често. Майка му е била бавачка на лорд Дройтуич.
— Знам. Смешно е като си помисли човек, че той и лорд Дройтуич са били бебета по едно и също време. Сигурно не са можели да ги разделят. А сега мистър Прайс работи в бръснарски салон, а лорд Дройтуич се разполага в тази прекрасна къща… — тя изведнъж млъкна: — Ей, слушайте! Да не си навлечете неприятности, като ме донесохте тук?
— Не се притеснявайте.
— Според мен е възможно. Мислех си, че…
— Което ми напомня — прекъсна я Тони, — че трябваше да ви попитам още в началото дали нещо ви боли.
Момичето не отговори веднага на въпроса.
— Чувствам се някак странно.
Тони започна да вдига и да сваля ръката й.
— Така боли ли?
— Не-е-е — отвърна тя колебливо. — Но коляното ме наболява.
— Може ли да погледна. Искам да кажа, че в днешно време коленете не са вече такава тайна каквато бяха по-рано.
— Струва ми се, че е така. Все пак бъдете внимателен.
Младото момиче свали чорапа си и лорд Дройтуич инспектира така разкрилата се нежна заобленост със съсредоточено изражение.
— Малко е одраскано. Ще донеса топла вода.
Той отиде до масата с подноса за чай и се върна с мокра носна кърпа, която постави внимателно на раната.
— Викайте, ако ви заболи — посъветва той момичето.
— Всичко е наред. — Тя се огледа наоколо. — Какво симпатично местенце — отбеляза ранената. — Сигурно е страхотно да работиш за лорд Дройтуич. Чух, че бил готин.
— Кой го казва?
— Госпожа Прайс. Тя тъгува за него. Казва, че е бил най-красивото бебе, което някога е виждала. Има снимка, на която той лежи съвсем гол в мидена черупка.
— Ама че неприятно!
— Изобщо не е — каза момичето с нескрита топлота в гласа. — Наистина е бил сладко бебе. Такова мило личице. Той не е женен, нали?
— Разбрах, че възнамерява в скоро време.
— Аха! И аз си мислех, че рано или късно някое момиче ще го хване.
Тони я зяпна с неспокоен поглед.
— Какво има? — попита момичето.
— О, нищо. — Тони сложи влажната кърпа в джоба си и се изправи. Момичето вдигна чорапа си и внимателно раздвижи коляно.
— Сега е много по-добре — обяви тя.
Тони стоеше насред стаята с леко надиплено чело. Той беше на мнение, че един прясно сгоден мъж има нужда от много по-голямо насърчение от това, което му се оказваше днес. Първо Фреди с неговото проклето „И да… и не“, и сега и това момиче с нейните обидни глаголи.
— Да го хване ли казахте? — попита той след кратък размисъл.
— Заради титлата му.
Тони успя да пусне слаба усмивка. Да, нямаше съмнение, че нещата доста загрубяха.
— Нима не смятате, че има някаква… дори минимална вероятност — попита той, — това момиче да обича лорд Дройтуич единствено заради самия него, такъв какъвто е?
Тя категорично завъртя глава и един кичур от косата й закачливо затанцува пред очите й.
— Не и момиче от висшето общество. Виждала съм твърде много от тях. Когато съм правила маникюра им, нали разбирате. Вярно, това беше в Ню Йорк, но се съмнявам, че тукашните се различават по нещо.
— Те доверяваха ли ви се… тези момичета от висшето общество?
— Не може да бъде наречено точно доверяване. Но имаха навика да си бъбрят пред мен. Дали бяха цинични? О, питайте ме! Грабливи хищни птици, ето така мога да ги нарека аз.
Притеснението на Тони се усили.
— А как точно едно такова момиче сграбчва един мъж?
— О, хвали го… прави се на срамежлива… преструва се, че я интересуват разните неща, които той прави… настройва други мъже срещу него…
— Бърти Сметърст!
— Какво?
— Нищо — отвърна Тони. — Просто възклицание. Нещо като вик на болка. Продължавай.