— И какво стана?
— Още в момента, в който го зърна — каза сър Хърбърт тъжно, — тя обяви, че това е най-непоносимият малък досадник, който някога е виждала.
— Не можеше да го търпи край себе си — допълни лейди Лидия.
— А когато съпругът й предложи да го осиновят, тя веднага го заподозря в извънбрачна връзка. И започна да натяква за това на бедния Дройтуич.
Сър Хърбърт Басинджър си пое дълбоко дъх и се опита да поразхлаби с пръст яката си. Изглеждаше доволен, че е стигнал финала на сагата си.
— Това ли е всичко? — попита Тони.
— Да, това е всичко.
— И мислите, че е достатъчно! — възмути се Фреди.
— Посъветвах Дройтуич да остави нещата такива каквито са. Тук, казах му аз, имаме едно момче, подготвено добре за позицията, която трябва да заеме… отлично образовано, отлично възпитано…
— Маниерите ти са очарователни, Тони — каза лейди Лидия.
— А там имаме друго момче… недодялано, необразовано, неприятно малко създание.
— Амин! — обади се Фреди.
Тони се вкопчи трескаво в дивана.
— Но какво ще правя аз, по дяволите, сега? — извика той.
— Да правиш? — в гласа на лейди Лидия нямаше и нотка на колебание. — Може да се направи само едно нещо.
— Точно така — присъедини се и сър Хърбърт. — Да оставим нещата такива както са и да се погрижим добре тази жена да си държи устата затворена.
— Но, дявол го взел — оцъкли се Тони, — аз не мога…
Фреди се приближи до него и като го потупа по рамото окуражително, му поднесе поредната порция от практичната си мъдрост.
— Не се прави на магаре, старче — смъмри го Фреди. — Ако има момент в живота на човека, когато най-малко трябва да се държи като безмозъчна медуза, то твоят е точно сега. Вземи се в ръце, друже. Дори ако искаш да си смениш мястото със Сид Прайс, то помисли за мен. Наистина ли искаш да ме обзаведеш с брат като този?
— Виж какво, Тони — включи се и лейди Лидия, — щом собственият баща на момчето е сметнал за нецелесъобразно да оправи нещата, не виждам защо ти трябва да се тревожиш.
— Ето това е мъжка приказка, лельо Лидия — похвали я Фреди.
— Да се тревожа? — Тони се обърна към сър Хърбърт. — Ами… вие изобщо ли не се тревожите?
— Никога! Аз правя всичко за добруването на този млад човек — когато отида в Лондон, той ме подстригва поне два пъти месечно.
— А аз го препоръчах на всичките си приятелки — подкрепи го и лейди Лидия. — Затова той успя да направи и секция за дамски прически.
— А ако нямаше дамска секция — намеси се авторитетно и Фреди, — той никога нямаше да срещне това невероятно красиво момиче, което е довел днес със себе си. Не правим ли добро на човека, а?
Тони се засмя.
— О, никой не може да критикува твоя егоистичен алтруизъм — каза той, — но все пак…
И замлъкна — някой бе почукал на вратата. В стаята се възцари тишина. Семейният съвет размени погледи.
— Влез! — извика Тони.
На прага се появи Поли Браун. Появата й бе съпроводена с безшумна въздишка на облекчение, откъснала се от устните най-малко на трима от присъстващите в дневната. Лейди Лидия се усмихна приветливо на момичето. Поли бе спокойна и сдържана.
— Може ли да говоря за момент с вас, лейди Лидия?
— Разбира се. Какво има?
— Искам да попитам, ако нямате нищо против да споделите с мен — каза Поли, — дали има някаква истина в историята, която ми разказа госпожа Прайс.
Седма глава
Шокиращият въпрос бе последван от изумена тишина. Малко по-късно тя бе нарушена едновременно от сър Хърбърт и лейди Лидия — сър Хърбърт издаде странен остър звук като овца, откъснала стрък жилава трева, докато лейди Лидия достигна по-бързо до словесната форма на изказ.
— Каква история? — попита тя, чупейки пръсти в опит да потисне вика, напиращ на устните й.
— За смяната на бебетата.
— Значи ти е казала? — изрече Тони без следа от емоция.
— Да.
— Проклета жена! — избухна сър Хърбърт. — Какво право има да ти говори подобни измислици?
— Струва ми се, че тя искаше да го каже на някого — каза Поли. — Сигурна съм, че и друг да беше на мое място, едва ли щеше да се сдържи. А и тя знае, че харесвам господин Прайс.
— Ти го харесваш? — възкликна Фреди с чистосърдечна почуда.
— Да, харесвам го. Още от първия ми ден в салона се държи добре с мен. И повярвайте ми, няма друг в този бранш, който да се отнася така с момичетата, които работят за него. Господин Прайс винаги е бил безупречен в отношението си към мен, ето защо искам да бъде щастлив.