— С майка си? — повтори лейди Лидия. Никой не би могъл да предположи, съдейки по равния й овладян тон, че черно отчаяние бе заръфало душата й. — Сигурен ли си?
— Да, милейди.
Фреди отиде дори по-далече. Той беше върнал монокъла на мястото му, а заедно с него и дълго възпитаваното спокойствие на Чок-Маршълови.
— Как изглеждаше тя, Чарлс? Как се чувства бедната жена?
— Останах с впечатлението, че си мисли, че умира, мастър Фредерик.
Едно „Боже мой!“ почти изскочи от устата на сър Хърбърт, но той в последния миг успя да го възпре. Все пак от устните му се откъсна тих писък като на мишка в капан, а прислужникът Чарлс го отдаде на любезната загриженост на баронета за бившата вярна служителка на фамилията. Това погрешно заключение подтикна Чарлс към изявление, целящо да успокои чичото на работодателя си.
— Тя ще се оправи, сър Хърбърт — каза Чарлс с почтителна увереност. — Познавам я. След половин час ще обикаля наоколо с песни и смях.
— Да, така ще направи — потвърди мрачно Фреди.
— Слушай, Чарлс — каза Тони, — би ли помолил младия Прайс да дойде тук?
— Много добре, милорд.
Прислужникът се оттегли.
— Какво прави този рогач? — възкликна раздразнено сър Хърбърт. Леки конвулсии все още разтърсваха тялото му след изживения шок. — Всеки, който напуща тази стая, тръгва с инструкции да намери младия Прайс и да го изпрати тук, а този проклетник не идва. Не идва и това си е!
— Може би намира разговора с майка си за доста интригуващ. Явно не може да се откъсне от фабулата — предположи Фреди.
— Това е влудяващо — изпищя лейди Лидия. — Тази проклета жена сигурно му е казала.
Фреди се опита да я успокои с жест.
— Дори да му е казала, нашият план си остава същият. Безгрижие е ключовата дума. На всяка цена трябва да изглеждаме безгрижни, дори безразлични. Дявол да го вземе, ако от това образование има поне малка полза, то ние трябва да успеем да преметнем един обикновен бръснар.
— Ще му кажа… — измърмори сър Хърбърт.
— Безразличие — прекъсна го Фреди.
— Ще му кажа…
— Безгрижие.
— Разбира се безразличие. И повече от ясно безгрижие. Ще му кажа, че тази неправдоподобна история, която е достигнала до слуха му, история с източник неговата майка е една…
— Точно така — одобри Фреди. — Използвай дълги думи. Шашни го.
— Ще използвам, стига да се сетя за някоя — призна си чистосърдечно сър Хърбърт.
— Фантасмагория, мисля, че е подходяща, стига да се справиш с нея — каза Фреди изпълнен с желание да помогне.
Отвън се чу шум от стъпки. Още веднъж Съветът стегна редици. Дръжката се задвижи и в стаята нахлу господин Уодингтън, следван от дъщеря си Вайолет.
— Лорд Дройтуич! — викна още от вратата господин Уодингтън.
— Извини баща ми за шумните емоции — каза Вайолет. — Последната бомба в обществото го разтърси целия.
Сър Хърбърт зяпна невярващо.
— Бомба?
— Да не би тя да ви е казала? — извиси глас Тони.
— Разбира се, че ми каза — отвърна му господин Уодингтън.
— Защо, по дяволите, тя пък е казала точно на вас — възмути се Фреди.
— Ъ?
Тук се намеси лейди Лидия, която предусети, че е в ход неприятно недоразумение.
— Момент, Фреди.
— Той пък какво общо има с това? — възкликна Тони.
— Ей това ми хареса! — зяпна от учудване господин Уодингтън.
— Съжалявам — осъзна се Тони. — Беше грубо от моя страна. Последните събития страшно ме изнервиха. Когато човек е на път да загуби титлата си и парите си до последното пени…
— За какво, по дяволите, говориш? — поиска да узнае господин Уодингтън.
— Нали казахте, че онази старица ви е изпяла всичко?
— Старица ли?
— Господин Уодингтън говори за твоя годеж — извика лейди Лидия отчаяно. — Твоя годеж.
Тони замлъкна.
— Моя годеж? Мили боже, бях забравил.
— Ама че забавна история — избухна Фреди в безгрижен смях. — Какво недоразумение. Двамата сте си говорили за съвсем различни неща.
— Но какво имаш предвид, като казваш, че ще загубиш титлата си.
— Нищо — побърза да се намеси сър Хърбърт. — Просто шега. Малка шегичка и нищо повече.
— Най-чиста закачка — потвърди и Фреди.
Господин Уодингтън едва ли би направил такова солидно състояние без да притежава вродена проницателност. Той се гордееше със способността си да види същността на човека дори през тухлена стена. Тук има нещо гнило, каза си той, и имаше намерение да открие какво е то.