— Така ли? О, да. Сега се сетих. Счупих я.
— Ама че си тъпоумен червей и непохватен рогльо с две леви ръце — възмути се Фреди. — От това зависи твоето здраве и щастие, драги.
Фреди се обърна към Мийч.
— Изпрати половин дузина шишета от онзи лосион за коса на Прайс на лорд Бриджнорт, Клуба на търтеите на Доувър стрийт.
Мийч беше приятно впечатлен. Ето това се казва едър бизнес.
— Много добре, милорд.
— Можеш да ги подариш всички на стареца, Тъби.
Но лорд Бриджнорт не прие предложението със същото въодушевление.
— Стоп, стоп! Чуй ме — извиси глас той. — Не мога да снабдявам току-така с лосиони за коса Биймиш. Не го познавам много добре.
— Как така, старче? Та нали сега ми снесе, че ще се жениш за дъщеря му?
— Едва ли ще успея да го направя, ако му тръсна като подарък разни шишета с лосиони. Стигнах до заключението, че по въпроса за плешивината тези типове с калайдисани темета са доста докачливи. Виж какво стана с шефа.
— Няма значение, че…
— По същия въпрос — продължи лорд Бриджнорт — виж какво е станало и с Елиша.
— Елиша чий?
— Просто Елиша (израелтянски пророк и чудотворец, живял около 800–850 г. пр.Хр., бел. пр.). Това е един приятел от Стария завет. Нямал нито косъм върху кратуната и когато група деца му напомнили този факт, какво се случило? Бинго! Били изядени от мечки!
Докато траеше историческата справка, Фреди неспокойно тъпчеше от един крак, обут в елегантна обувка, на другия, също така шикозен. Той оценяваше силата на аргументите, причина за отказа на Тъби за съдействие, но търговският дух в гърдите не му позволяваше отстъпление. Почитаемият Чок-Маршъл енергично размишляваше.
— Слушай какво — каза най-накрая Фреди. — Кога ще се виждаш отново с Биймиш?
— Ще обядваме заедно в „Риц“, а след това ще ходим до Гауър.
— Тогава ме вземи със себе си и ме остави да проведа своя бизнес разговор.
След кратък размисъл новата идея се хареса на лорд Бриджнорт.
— Това е добре, но само ако му я шитнеш като твое хрумване… Искам да кажа, ако искаш да поемеш този риск да бъдеш разкъсан на парчета от мечки… добре тогава.
Фреди си погледна часовника.
— Ще успея да изгълтам един бърз обяд. После ще яздя с един приятел в Роу в два и половина.
— Какъв приятел?
— Просто приятел.
— Бас държа, че е момиче.
— Де да беше — изстена Фреди. — Когато господин Антъни се върне — обърна се той към Мийч, — кажи му, че господин Чок-Маршъл го е търсил и че ще мине отново следобед.
— Много добре, сър.
Тъби се върна обратно на старата тема.
— Колко добре познаваш този тип Антъни?
— Бегло — каза Фреди. — Много бегло.
— Кой е той?
— Просто тип — отвърна Фреди. — Името му е Антъни. Хайде.
И Фреди изведе приятеля си на Мот стрийт, където двамата взеха такси и се отправиха към „Риц“. По пътя Фреди се поздрави за добрата сутрешна работа. Макар и разтърсен до основи от последните семейни събития, Фреди Чок-Маршъл никога не си позволяваше да забрави, че е човек с мисия.
Дванадесета глава
Няколко минути след оттеглянето на бъдещия младоженец и неговия бизнес-партньор, Мийч (бивш служител на Трюфо) остана пълновластен господар на салона. И той се зае да уплътнява свободното си време както всеки съвестен бръснар би трябвало да го прави, т.е. като подготвя принадлежности и материали за следващия клиент. И така — Мийч наточи бръснача, преподреди сапуните и мазилата по полиците, оправи един рекламен постер на стената, който леко се бе килнал надясно, каза на едно интересуващо се дете колко е часът и после, чувствайки, че няма какво повече да направи до пристигането на следващия клиент, излезе на улицата, застана на тротоара и вдъхна дълбоко не много свежия въздух на Мот стрийт.
Откликвайки на мислите, породени от гледката на върволицата целеустремени граждани, потъващи поединично или на малки групи във входа на „Гъсеницата и халбата“, заемащ съседния ъгъл, Мийч бе подел дискусия с вътрешното си аз относно възможността за едно бързо малко. Точно в този момент обаче вратата на обществено полезното заведение отново се отвори, този път в обратна па миграционната вълна посока, и на тротоара изскочи забързан клиент.
Упоменатият клиент бе едър млад мъж с приятна външност, чиито движения бяха затруднени от големия брой пакети, които носеше. Появата му мигновено прекрати екзистенциалния дебат на Мийч и го отпрати бързешком обратно в салона, където същият грабна първия попаднал му под ръка бръснач и започна да го точи с изумително британско усърдие. Миг по-късно отвън се чу мелодично свирукане и под този съпровод в салона се появи работодателят на Мийч, добре възпитаният господин Антъни.