— Не знам нищо подобно, милорд. Наблюдавах младия Сид и никой не може да ме убеди, че той е аристократ. Човек, в чиито вени тече кръвта на благородните му предци — каза Слингсби, върнал се на любимата си тема, — може да използва ножа за риба за предястието, но никога няма да вземе залък хляб и да го топне в соса.
— О, ще се научи. Трябва да му дадете време.
— Бих му дал десет години — каза икономът иронично, — ако зависеше от мен.
И Слингсби щеше да продължи да излага оплакванията си, ако в този момент вратата на дамското отделение не се отвори отново и оттам не се измъкна фигура, която отклони изцяло мислите му.
— Ха! — възкликна яростно той. — Точно теб исках да видя.
Мамчето Прайс преглътна мълчаливо. Беше съвсем различна жена от онази личност, редуваща в шеметен калейдоскоп смях и сълзи и криволичеща из древния интериор на Лангли Енд преди две седмици. Наистина, тя и сега имаше вид на плачеща върба, но сълзите, които течаха по страните й, не бяха пиянски сълзи. Те бяха предизвикани от душевно страдание, а не от алкохолен стимулант. Мамчето Прайс бе обвита в черен сатен и разкаяние.
Поли, която я следваше, се закова на място зад мамчето Прайс, щом видя внушителната фигура на иконома, заредена с мълнии като градоносен облак.
— Моля ви, не й се сърдете, господин Слингсби — каза тя. — Тя е много нещастна.
Последва шумно преглъщане от страна на мамчето Прайс. Беше прекарала две не особено спокойни седмици, а предположението на Тони, че чувствата й би трябвало да са идентични с тези на човек, гръмнал със собствените си ръце буре с барут, беше близо до истината. Всъщност нейните усещания превъзхождаха по разрушителност тези, приписани й от Тони. Тя се чувстваше така, сякаш е пробила дупка в язовирна стена и сега гледа как хиляди загиват в долината под нея.
Но икономът отказа да бъде отделен от жертвата си.
— А какво право има тя да бъде щастлива? — поиска да узнае той с възмущение. — С купа глупости, които натвори ли?
Мамчето Прайс подсмръкна нещастно.
— На никого не съм искала да направя нищо лошо — изцвърча тя.
— Разбира се, че не си искала — каза успокоително Тони, отиде при нея и я прегърна през рамо.
— Вашето снизхождение е похвално, милорд — Слингсби напомняше за фигурата на Съдбата, — но волно или неволно тази глупава жена стори зло на много хора. Казвам ви, просто кръвта ми кипва, когато гледам този Сид. Не съм свикнал — сподели икономът с горчивина — да служа в къщи, където така нареченият глава на семейството посред обяда предлага да прегледа главите на гостите и да види защо им пада косата.
Поли зяпна.
— Това ли… направи?
— Това. И каза на сър Грегъри Пийсмарч, че ако не вземе мерки, скоро ще му се наложи да се накичи с чужда перушина.
— Чужда перушина ли?
— Перука, милорд — обясни икономът.
Тони остана впечатлен.
— Трябва да го запомня — каза той. — Полезно е. Ще действа добре при проблемни клиенти.
Мамчето Прайс изглежда не успя да удържи на напрежението и се отдаде изцяло на скръбта си. Тя зарида безутешно.
— Хайде, госпожо Прайс, недейте така! — опита се да я утеши Поли.
— Какво направих, майчице, какво направих? — стенеше разстроената жена.
Икономът я гледаше намръщено.
— Ще ти кажа какво направи. Ти изгони Негова светлост от дома на дедите му и тръсна на негово място някакво чудовищно недоразумение, което нарече Негово благородие дукът на Певънзи лукова глава.
— Сериозно, нарече стария Певънзи лукова глава? — извика с приятна изненада в гласа Тони.
— Да, милорд. В лицето му го каза. Негово благородие говореше — доста авторитарно, какъвто му е навикът — и младият Сид му каза да не забравя, че той не е единствената лукова глава в салатата.
— Точно това съм искал да му кажа и аз години наред — призна Тони.
Слингсби каза укорително:
— Може би на Негова светлост му доставя удоволствие да гледа на нещата лекомислено, но аз мога да ви уверя, че последва изключително болезнена сцена. За миг си помислих, че Негово благородие ще получи удар.
— О, боже, о, боже, о, боже — изстена мамчето Прайс, вперила тревожно очи в Поли. Разчиствайки масата, Поли не бе прибрала бутилката с шампанско, но сега я забеляза, взе я и тръгна към вратата.
— Внимавай с туй нещо, Поли — изграчи с дрезгав глас мамчето Прайс. — Пази се от него! Прави много поразии!
Поли кимна в знак на съпасие и излезе с бутилката. Нейното оттегляне изглежда даде на Слингсби усещането, че най-накрая ще може на спокойствие да разреши семейните проблеми без смущаващо чуждо присъствие.
— Слушай ме сега! — каза той строго. — Да си говорим направо. Какво смяташ да правиш с кашата, която забърка?