— О, боже, о, боже, о, боже!
— Престани да виеш като хиена, жено!
Тони се намеси.
— Успокой се, Слингсби. Обуздай язвителността си с малко сдържаност.
— Милорд — икономът го изгледа с укор. — Е?
В последвалата пауза грешната му сестра подсмръкна нещастно.
— Главата ми се завъртя, Теодор, и аз вече не знам какво да направя, та да бъдат доволни всички.
— Не знаеш ли? Разбира се, че знаеш. А пък ако не знаеш, аз ще ти кажа. Отказваш се да даваш показания. Изхвърляш на боклука измислената си история. Прекратяваш цялата тази простотия.
— Ами, може и да го направя — каза мамчето Прайс колебливо. — Сега съм тръгнала към църквата — ще се моля за напътствие. Поли, скъпа — каза тя, когато момичето се върна, — отивам до църквата да се моля за напътствие. Ела с мен до ъгъла, скъпа.
— Добре, госпожо Прайс.
Мамчето Прайс избърса очите си.
— Трябваше аз да се сетя, че ще вземе да стане нещо лошо. Сутринта преди да тръгна за Лангли Енд строших огледало.
— Не е трябвало да гледаш в него — смъмри я Слингсби.
Когато вратата се затвори след двете жени, Тони го погледна изумен. Познавайки само професионалните възможности на иконома, които изключваха проявата на каквито и да било бурни емоции, той остана изненадан от множеството неподозирани качества на този нов Слингсби. Тони изобщо не предполагаше, че икономът е способен на нещо толкова остроумно като последната му забележка и беше впечатлен както всеки, който изведнъж открие неочаквани дълбини у свой отдавнашен сподвижник.
— Пипаш с твърда ръка, Слингсби — каза той възхитено. — Умът ти сече като бръснач, а ръката ти не трепва.
Икономът дишаше тежко.
— Напротив, милорд, всичко в мен се разлюлява, като си помисля за бедите, които ни докара тази стара глупачка. Чак брадата ми настръхва.
Тони зяпна насреща му.
— Настръхва, така ли? Искаш ли да те обръсна?
— Не, благодаря, милорд.
Истината смути Тони — животът изглежда не бе нищо повече от постоянно рухване на светли надежди.
— Умирам от желание да обръсна някого. Бръснарят не е истински бръснар, докато не пусне кръв на някого.
Икономът свъси вежди — почтително, но укорително.
— Никак не ми се иска да слушам Негова светлост да говори така.
— Извинявай — каза Тони, — но професионалистите сме такива — не можеш да ни откъснеш от работата.
След последните си думи замълча озадачен. Неговият събеседник бе изсумтял внезапно и силно, а лицето му бе добило наситен морав оттенък на кръмно цвекло. Обръщайки се, Тони веднага разбра причината за неочаквана та промяна. По време на последната му забележка на прага се бе появила фигура с доста унил изглед. Мъжът бе облечен в костюм за езда, но жизнерадостното настроение, което обичайно вървеше в комплект с това облекло, напълно отсъстваше.
— О, доколкото мога да вярвам на очите си — викна Тони, — петият граф лично и персонално! Влизай, стари друже.
Сид не благодари за поканата. Той гледаше иконома с мрачна враждебност. Изглежда пробният период в Лангли Енд бе изострил съществуващата между двамата нетърпимост. В този момент бе доста трудно да се каже кой от тях гледаше другия с по-голямо отвращение.
— Аха! — най-накрая каза Сид. — Вече си се довлякъл тук, така ли?
— Да, тук съм — отвърна му икономът войнствено.
Лицето на Сид потъмня още повече.
— За да клеветиш и заговорничиш, както винаги, предполагам!
— Виж какво Сид…
— За теб съм „милорд“!
— Господа — намеси се Тони помирително, — моля ви!
И се обърна гостоприемно към новодошлия.
— Заповядай, седни.
— Предпочитам да остана прав — отвърна Претендентът.
— Има ли някаква специална причина?
— Да — отвърна кратко Сид. — Уроци по езда.
Тони прояви съчувствие.
— В началото малко боли, нали? Но не се притеснявай, скоро ще препускаш безгрижно.
— Напротив, съвсем скоро ще бъда труп. И защо, по дяволите, проклетият кон ме хвърля непрекъснато? Аз вече не съм човек, а пришка в човешка форма.
Сид замълча. Изглежда се чудеше дали да отвърне на ужасно неприятния смях с източник Слингсби, но явно реши да не се принизява с дребни заяждания и продължи.
— Казаха ми — обърна се той към Тони, — че двама от моите предци са били убити по време на лов.
Тони кимна.
— Точно така. Един прадядо и един чичо. Двама, всичко на всичко.
— Неща като тези винаги вървят по три — отбеляза мрачно Сид.
— Е, ами noblesse oblige. (благородството задължава, лат., бел. пр.)
— Какво каза?
— Както и да е — махна с ръка Тони.
Икономът се намеси в разговора.