— Заслужи своето право, младежо. Подражавай на по-добрите.
— Изобщо не искам да чувам гласа ти, мерзавецо.
— Господа! — отново се наложи да влезе в ролята на рефер Тони.
Сид се намръщи.
— Грешката е на мама — каза той заядливо. — Ако беше казала истината, когато бях по-млад, всичко щеше да стане много по-лесно.
— Човекът е това, кое е… — обади се Слингсби.
— Ще престанеш ли да си пъхаш гагата където не ти е работа — сряза го Сид.
— Човек е това, което е — повтори икономът, натъртвайки думите — и всеки, който се опитва да направи от себе си нещо друго, се превръща само в дресирана маймуна. Когато научиш всичките си уроци и се накиприш като граф, ще приличаш на някаква ужасна стара жена, която така е опънала кожата на лицето си, че се страхува да се усмихне, да не би да се цепне някъде.
Сид изхълца.
— Да не би да очакваш да се откажа от законната си титла… тъпако?
— Не ме наричай „тъпак“.
— Все някой трябва.
— Господа! — опита се да внесе малко разум в спора Тони. — Господа!
След последната размяна на реплики Слингсби стигна до заключението, до което бе принуден да стига толкова често в миналото, че няма голям шанс да надприказва Сид в словесна престрелка. По-мъдро беше да не му обръща внимание. И той демонстративно го направи.
— Пожелавам ви приятен ден, милорд — каза той бавно. — Аз тръгвам.
— Да, може би това е най-разумното решение — съгласи се Тони — преди да се е проляла кръв. Намини пак някой ден.
— Благодаря, милорд.
Икономът изгледа Сид с унищожителен поглед и се оттегли.
— Значи са ти дали голям зор, така ли? — каза Тони.
— Дали са ми дали? — лицето на Сид се сгърчи. Поведението му напомняше на човек, попаднал в лапите на инквизицията, но пуснат по-случайност от стаята за мъчения и запитан от любопитен приятел как е било там. — Божичко, няма секунда, през която някой да не ме преследва и да не ми казва да правя точно обратното на онова, което ми подсказва здравия разум. — Той въздъхна. — Знам, че е много мило от тяхна страна, разбира се. Опитват се да ми помогнат.
— А каква е програмата по принцип?
Сид се замисли.
— Да вземем днешния ден. Посещение при шивача с брат ми Фреди. Езда на Роу с Фреди в два и половина. Концерт с лейди Лидия в пет. Някаква лекция след вечеря. И когато всички приключат с мен, аз съм отпращан при противния Слингсби за уроци по хранене и зубкане на разни видове вина, вилици, лъжички и всякакви там сатърчета. Как се яде и пие, кое с какво, защо, кога…
— Ако ще яздиш с Фреди в два и половина, няма ли да закъснееш?
— Смятам не само да закъснея — изсмя се горчиво Сид, — а изобщо да не отида. Ще му вържа тенекия.
— И реши да наминеш към старото гнездо?
— Р-р! — Сид пое шумно дъх. — Хубаво мирише, нали?
— Значи ли това, че ти липсва салонът?
Този невинен въпрос изглежда имаше алармен ефект върху душата на Сид. Той хвърли бърз поглед към Тони, поглед едновременно печален и отбранителен, като на човек, който подозира, че му готвят някакъв капан и всеки момент ще го шляпнат с нещо тежко и мокро по главата.
— О, не — каза той, опитвайки се да звучи безгрижно. — Просто дойдох да видя как вървят нещата.
— Разбирам.
— Ние от фамилията Дройтуич сме такива — импулсивни. Освен това има едно-две неща, които искам да взема от бившата си стая. Имаш ли нещо против?
— Изобщо. Нищо не е местено.
— Ти не живееш ли сега в нея?
— Не, спя в клуба си.
— Мам… — започна Сид, но се поправи бързо. — Госпожа Прайс още е тук, предполагам?
— Да, но в момента я няма. Отиде на църква.
— Иска ми се да я видя — каза Сид с нотка на умиление в гласа.
— Навъртай се наоколо и ще я видиш. Впрочем — каза Тони, — като си дошъл, не искаш ли да те обръсна?
На очите на Сид, които той оцъкли от изненада, би завидяла всяка по-напредничава жаба.
— Да ме обръснеш? Ти? Не, благодаря. Все още не смятам да слагам край на живота си.
— Хайде, хайде. Нима това е храбрият дух на рицарите кръстоносци от рода Дройтуич!
— Изобщо не ме е грижа какво е — остана твърд Сид. — „Безопасността на първо място“ е моят девиз. Послушай съвета ми и не се опитвай да бръснеш никого, докато не си готов за това. Ако искаш да правиш нещо, стрижи коси. Така няма опасност да умъртвиш клиента си. А когато подстрижеш косата, без да се притесняваш можеш да опиташ да гориш връхчетата. Горенето изисква точна ръка.
След тази професионална консултация Сид се оттегли.
— Горенето изисква точна ръка — измърмори Тони. — Ето как човек може да научи по нещо всеки ден.
И все още размишляваше върху новото познание, когато мислите му бяха прекъснати от пристигането на нов посетител.