Выбрать главу

— Не забравяй концерта в пет — напомни му лейди Лидия.

— Концерт ли? — ченето на Сид увисна като повехнала хризантема. — Господи! Съвсем забравих. Добре, лельо, ще бъда там… Какъв живот!

И той повлече крака навън — същински мъченик на път за кладата. Фреди хвърли последен самосъжалителен поглед в огледалото и го последва. Непосредственото бъдеще за него бе също толкова черно колкото и за неговия партньор по неволя.

— Когато ме видят на Роу, сигурно ще се разбягат — въздъхна той. — Така съсечен през средата на лицето, всеки затворник ще ме помисли за свой събрат!

Шестнадесета глава

В салона строгата непреклонност на Семейния съвет, разпердушинила набързо съпротивата на Сид, се трансформира във весела глъчка и радостно оживление. Опиянението от удържаната победа върна на сър Хърбърт вида на добродушен провинциален джентълмен, с каквато цел Природата го беше създала, заличавайки маската на строг съдия, разправящ се с особено опасен криминален престъпник, носена от него в предишната сцена. Лейди Лидия и Вайолет се усмихваха щастливо.

Само Тони стоеше безучастен към радостните трепети на малката група. Лицето му все още беше мрачно и той гледаше с неприязън масовото веселие.

— Върховно! — беше коментарът на сър Хърбърт.

— Трябва да призная — съгласи се Вайолет, — че отстъплението му беше паническо.

— Още една седмица — каза сър Хърбърт — и той ще капитулира.

Лейди Лидия се обърна със светнало лице към Тони. Вайолет също го дари с одобрителен поглед.

— Хрумването ти беше гениално, Тони — каза тя. — Да се престориш, че ти е жал за него.

— Да — потвърди лейди Лидия. — Много умно от твоя страна, скъпи.

— Същински Макиавели (Николо Макиавели (1469–1527) създава политическа теория, която поставя изгодата над политическия морал чрез насилие, хитрост, вероломство, убийства с цел обединението на Италия, бел. пр.) — добави Вайолет. — Скъпи, нямах представа, че си толкова подмолен.

Тони не даде никакви признаци, че смята да се присъедини към жизнерадостния дух на компанията.

— Може би ще ви бъде любопитно да научите — каза той, — че аз имах предвид точно това, което казах.

— Не говори така!

— Жал ми е за него.

Добродушието на сър Хърбърт изчезна мигновено като подплашен пъдпъдък.

— За какво говориш?

— Тони — не повярва и Вайолет, — ти бълнуваш.

— Жал ми е за бедния нещастник, казах ви вече — повтори упорито Тони. — Още от самото начало не ми хареса този план да го пришпорвате и да не го оставяте на мира, а сега смятам, че планът е направо безобразен.

Лейди Лидия почти изврещя във вълнението си да му напомни главната цел.

— Но това е единственият начин да го накараме да се откаже от претенциите си.

— Не ме е грижа. Това не е честно.

— Честно! — изсумтя сър Хърбърт.

— Да, не е — повтори Тони. — Аз си мислех, че единственото извинение за съществуването на такива като нас е това, че сме хора на честта. Всеки път в старите дни, когато ме загризеше съвестта, че живея в охолство и не правя нищо, за да го заслужа, аз се утешавах с мисълта, че в крайна сметка съм спортсмен, човек на честта. А ето ме сега, участник в някаква противна конспирация, която цели този нещастник да се откаже от законните си права.

Сър Хърбърт остана крайно изненадан от това изявление и дори не успя да изсумти.

— Ти говориш като пълен хахо!

— Говори — каза Вайолет хапливо — като някой, покачил се на сандък от сапун в Хайд парк.

— Не ме е грижа как говоря — каза Тони. — Не ми пука дали приличам на чалнат дърдорко от Хайд парк. Но вие не можете да отречете факта, че играем мръсна игра.

— Мога ли да отбележа… — сър Хърбърт отново се беше надул като жаба. — Мога ли да отбележа, че ние го правим изцяло за твое добро?

— Да — потвърди и лейди Лидия. — Ти като че ли забрави това.

— „О, вийте, вийте, зимни хали — изрецитира Вайолет — Не са тъй остри вашите кинжали като неблагодарност черна в ответ на добрина безмерна.“

Ако намерението й беше чрез черен хумор да разведри атмосферата и да извика усмивка върху лицето на своя възлюбен, то провалът на начинанието беше тотален. Тони я погледна с неприкрита омраза. В този момент му се щеше да блъсне главата си в стената заради безмозъчния си годеж с това противно момиче.

— За бога — скастри я той, — няма нужда да се правиш на интересна!

Вайолет застина.

— Нима? — изрече тя с възможно най-ледения тон.

Тони се обърна към сър Хърбърт. Да, той можеше да прости определена безпринципност при следване правилата на фейърплея от една Жена, но баронетът винаги е бил за него пример за стриктен поддръжник на Кодекса на честта.