Виждайки множеството вътре, тя се смути.
— О… извинявайте… — започна момичето.
— Влизай — обади се Тони. — Казахме си всичко, което требваше да си кажем. Тя добре ли е?
— Да.
— Кой? — попита сър Хърбърт.
— Моята майка — обясни Тони. — Поли я придружи до църквата.
Вайолет изгледа новодошлата.
— Поли? — каза тя предразполагащо. — Колко приятно е да науча името ти.
— Какво ще прави Прайс в църквата в събота? — попита озадачена лейди Лидия.
— О, ние семейство Прайс, се молим непрекъснато — прекъсна я Тони.
В този момент лейди Лидия бе осенена от страхотна идея.
— Хърбърт! — извика тя.
Вайолет все още показваше интерес към Поли.
— Предполагам — попита тя, — че ти и лорд Дройтуич се виждате доста често напоследък?
— Да — призна Поли.
— Колко мило! — изсъска Вайолет.
— Хърбърт! — викна лейди Лидия вдъхновено. — Нямаме време за губене. Точно сега е моментът да отидем при гази ужасна жена и да я вразумим.
Поради уеднаквения мисловен процес у двамата, сър Хърбърт схвана какво минава през ума на половинката му.
— За бога! Имаш предвид…?
— Ако се срещнем с нея, когато излезе от църквата, може да имаме късмет да я хванем размекната.
— Лидия, ти си много права!
Лейди Лидия се обърна към Поли. Дишаше учестено. Независимо от временната лудост, в която бе изпаднал Тони, победата можеше да бъде извоювана в дванайсетия час. Лейди Лидия познаваше тези мамчета Прайс добре и ча нея бе повече от ясно — няма по-подходящо време, за да се внуши гласа на Разума от момента, в който вярващият излиза от храма. Хвани го тогава и той ще бъде мек като глина в ръцете ти.
— Къде е тази църква?
— Вляво по първата пресечка.
— Лидия! — викна сър Хърбърт със същото вълнение, което би проявил, ако беше забелязал от близката горичка да се измъква лисица. — Хайде!
Баронетският му ентусиазъм напълно бе споделен от другарката му в живота и тя бе светнала така, все едно лисицата се бе явила и на нея.
— С теб съм, Хърбърт! — изчурулика лейди Лидия.
— Това е големият ни шанс — вълнуваше се сър Хърбърт. — Не трябва да го изпускаме.
И те изскочиха от салона като хрътки по прясна следа. Тони се обърна към Вайолет.
— Няма ли да отидеш с тях?
Държането му беше хладно. На Вайолет също.
— Имам да правя някои покупки. Ще оставя колата си отпред и ще се върна за нея.
Тя тръгна към вратата.
— А ти помисли върху моето условие.
— Ще помисля.
Вайолет се втренчи в Поли. Погледът й беше като огнехвъргачка.
— Разбира се, като поставих това условие, нямах представа какви атракции предлага животът в бръснарския салон на Прайс.
— Имаш предвид традициите?
— Не, компанията — каза Вайолет. — Довиждане.
Седемнадесета глава
Неочакваното оттегляне на мадмоазел Деветдесет и седем супи, последвало още по-внезапното драсване на сър Хърбърт и лейди Лидия, разлюля деликатната конструкция на Поли Браун — тя се свлече в бръснарския стол и отправи смаян поглед към Тони. В този така светкавично променящ се свят поне младият мъж пред нея изглеждаше стабилен, но нямаше да се учуди, ако обладан от масовата психоза, и той хукне към вратата. Откакто се бе върнала в салона, хората изскачаха през външната врата като подплашени зайци.
— За какво по-точно говореше тя? — попита Поли.
— За нищо — отвърна й Тони. — Просто си дърдореше. Тази жена много обича да си дърдори.
Лицето му излъчваше онова щастие и доволство, което поетите най-често сравняват с току-що калайдисана медна тава. За Тони нещата се бяха наредили от великолепно по-великолепно в този най-великолепен от всички възможни светове и най-накрая бе свободен от тежките окови. Дълбоката въздишка на огромно облекчение бе красноречив израз на пълното му одобрение.
За разлика от него Поли не можеше да се задоволи с това изпразнено от каквато и да е била информация твърдение. Тя имаше чувството, че току-що е била застигната и отмината от тайфун. А умът й, макар и пъргав, не можеше да отгатне причината за този безчинстващ вихър. Все пак Поли бе способна да разпознае атмосферата на изопнати нерви и едва сдържан гняв.
— Изглеждаше бясна — отбеляза тя.
— Тя беше бясна — поясни радостно Тони.
— Защо?
— Защо не?
С типично женска настоятелност Поли реши веднага да изясни същността на проблема, защото не понасяше досадните мъжки увъртания. Беше момиче, което обичаше да знае точно кое какво е.
— Вече не си ли сгоден? — попита тя.