— Вече не — отвърна Тони.
Гласът му не просто издаваше, а крещеше за неговото задоволство. Очите му, до този момент просветващи като две свещи от романтична вечеря, блеснаха като прожектори, щом я погледна.
— Клисарят няма да се напъва да бие сватбените камбани — поясни Тони.
Погледът му лееше потоци благоговение. Досега в отношенията си с Поли той бе възпиран от мисълта, че няма право да си позволява онази свободна изява на чувствата, без която един влюбен млад мъж е като човек с пранги на състезание по бягане, поради факта, че Вайолет Уодинггън държеше авторските права над бедната му личност. Но сега всички препятствия помежду им бяха отстранени и Поли, макар да нямаше представа за това, вече се намираше в компанията на Мъжа-покорител.
— Моят годеж, слава на бога, е вече минало — най-накрая в прав текст съобщи новината Тони.
Случаят изискваше поздравления, а не съчувствие и Поли не закъсня да ги отправи.
— Струва ми се, че си късметлия — каза тя.
— И аз мисля така.
— Не съм срещала досега момиче от висшето общество, чието сърце да не е като на замразена риба — допълни Поли, говорейки като човек, който знае. — Иначе е симпатична на вид.
— Предполагам, че е.
— Какво от това обаче?
— Точно казано.
Женското любопитство на Поли се засили.
— Какво те накара да се сгодиш за нея?
— О, случват се такива неща.
— Явно.
В бръснарския салон на Прайс за кратко се настани тишина. От Бромтън роуд долиташе шумът от забързаното движение. Лондон работеше и се забавляваше без да подозира, че съвсем скоро на Мот стрийт предстояха вълнуващи събития. Поли стана и се огледа в огледалото. Тони взе едно списание и се опита с негова помощ да светне една пикираща покрай него муха. Но не улучи и ципокрилото продължи пътя си с възмутено бръмчене. Това пък накара Тони да метне списанието на масата.
— Ами… — заекна той.
Поли се обърна.
— Да?
Тони разхлаби вратовръзката си.
— Като сме отворили дума за годежи…
— Да?
— Мийч ми разказа за своя днес.
— Господин Мийч?
— Да.
Нещо избумтя по вратата — изглежда някое от децата, чието присъствие придаваше живот и одухотвореност на Мот стрийт, беше изпробвало силата на ритника си по нея. Тони не му обърна внимание. Нито пък Поли. Младият мъж стоеше в средата на стаята и чупеше пръсти, докато Поли, вдигнала бутилка с „Дерма виталис“, разглеждаше с видим интерес етикета й.
— Винаги съм си мислела, че господин Мийч е женен.
Тони поклати глава.
— Предполагам, че е заради погледа му. Един такъв вял, примирен, като на женен мъж. Но по настоящем Мийч е само сгоден.
— О?
— Да. Само сгоден, засега.
Поли остави бутилката с чудодейната микстура.
— Бил е сгоден два пъти — продължи Тони. — Което показва, че на този свят за всеки има надежда за ново щастие.
Детето, което срита вратата — или пък може би друго дете — сега започна високо и пискливо да крещи нещо на друго — или пък на други деца на улицата отвън. Поли изчака врясъкът да поутихне и попита:
— Защо толкова се интересуваш от господин Мийч?
— Не от Мийч. Само от неговите методи.
— От неговите какво?
— От неговите методи. От системата му. От подхода му при сгодяване.
— О?
— За мен беше много поучително да слушам как Мийч разказва за своите методи.
— И какви са те?
Голяма част от смущението, обзело Тони допреди малко, изчезна и той продължи разговора с увереността на човек, който най-накрая е открил спасителната пътека сред гъсталака. Имаше вида на актьор, на когото са подали правилната реплика.
— Всъщност, ако трябва да бъдем прецизни, те са разнообразни. С първата си годеница той изглежда е бил доста предпазлив.
— Предпазлив ли?
— Метафоричен, ако разбираш какво искам да кажа.
— Не разбирам.
— Ами двамата седели на една пейка в гробището и Мийч я попитал дали ще й хареса да види неговото име върху собствения си надгробен камък.
Поли поумува над разказаното.
— Не особено добър опит — отсъди тя.
— Но не и толкова несполучлив — възрази Тони. — Дал е резултат.
— Тя е казала, че би й харесало да види неговото име върху собствения си надгробен камък?
— Да. Не веднага, разбира се, а след дълги и щастливи години семеен живот.
— А как е подходил към втората?
— Там нещата са били различни. Разбираш ли, по това време Мийч започнал често да посещава киносалоните.
— Какво общо имат те с годежа?
— О, много общо. Филмите променят цялата стратегия за настъпление.
Иначе гладкото чело на Поли се надипли от бръчици.
— Той й е предложил в киносалона ли?