— Направил е нещо по-добро от това. Внимателно наблюдавал реакциите й, когато в някоя сцена героят страстно прегръща героинята и един ден Мийч заложил късмета си, за да спечели или загуби всичко — грабнал я в прегръдките си.
— И?
— Целунал я с такава бурна страст, че всичките й кости се втечнили. Всъщност това сам го подразбрах. Мийч не ми го предаде така картинно. Той само каза, че я целунал. Но ти сигурно можеш да си представиш как Мийч би целунал момиче.
Този път Поли даде изцяло положителна оценка на действията на Мийч. Жените обожават решителните мъже и поради тази причина Мийч се издигна в очите й. Явно под видимо спокойната гръд на бръснаря гореше буен огън. Какво значение има провисналия мустак, когато душата е душа на място.
— Какъв мъж само! — възкликна тя.
— Какъв, както ти правилно забеляза, мъж! — съгласи се Тони. — Това означава ли, че от двата метода ти предпочиташ втория?
— Разбира се.
— Сигурна ли си?
— Напълно.
— Пълен напред тогава! — викна Тони. — Все пак бях длъжен да попитам.
И без повече обяснения, приказки и пелтечене той се хвърли към нея в стил Ранен Мийч, грабна я със здравата хватка на пристанищен докер, носещ чувал жито, и я целуна.
После я целуна отново, и отново, и отново. Тони мечтаеше за това от седмици и сега, когато му се отдаде възможността да осъществи въжделенията си, изобщо не се по-майва. Целуна устните й, очите й, косата й, брадичката й и върха на носа й.
— О, Поли! — пропя Тони.
Поли се освободи от прегръдката му с цел поемане на дъх и върна репликата:
— О, Тони!
Думите бяха прости и еднозначни. Такива са младите — няма двусмислици, няма съмнения. А ако все пак имаше някакво колебание в тълкуванието им, сияещите очи на Поли щяха да приемат ролята на преводач.
Бръснарските четки, бутилките с лосион, бръсначите и рекламите по стените гледаха на сцената безстрастно, което предполагаше скрито неодобрение. Нищо подобно, сякаш искаха да кажат те, не се е случвало в „Хигиенния моден салон на Прайс“ от самото му основаване в дните на регентството.
— Обичаш ли ме? — зададе най-важния си въпрос Тони.
— Разбира се, че те обичам.
Тони се поуспокои, седна на ъгъла на мивката и я погледна загрижено.
— Не го казвай с такъв лековат тон, сякаш това е най-простото нещо на света. Страшно трудно е да ме обичат. Никое момиче досега не го е правило. А виж при теб е друго — човек лесно може да те обича — все едно постоянно да му сервират торта след торта.
— Така ли?
— Разбира се, че е така. Всеки може да те обича. На мен ми отне около две секунди да се влюбя в теб. В момента, в който те видях да изскачаш от онези храсти и да се хвърляш под колата ми, аз си казах: „Ето това е момичето, за което ще се оженя!“
— Измисляш си!
— Не си измислям. Точно тогава беше.
— Но какво толкова видя в мен?
— Хареса ми грациозния начин, по който излетя във въздуха.
Поли се намести до него.
— Иска ми се да не бях припадала тогава — каза тя с тих, пълен със съжаление глас.
— Защо?
— Щеше да бъде прекрасно да чувствам как ме носиш в силните си ръце. Всичко пропуснах. Първото нещо, което си спомням, е как лежа на дивана.
— Добре, виж сега дали ще ти хареса — каза Тони, след което я грабна и я понесе из храма на ножиците и бръсначите. След малко обаче я раздруса замислено.
— Трябва да ядеш повече тестени храни — каза той.
— Не те разбирам.
— Не е редно голямо момиче като теб да тежи само десет паунда. (4,5 кг., бел. пр.)
— Но аз тежа сто и пет паунда. (около 47 кг, бел. пр.)
— Глупости!
— Толкова съм.
— Явно съм позаякнал откакто съм в бръснарския бизнес. Усещам те лека като перце. Дали наистина имам такива железни мускули или просто любовта ми дава сили?
— О, ти си невероятен! Но… о, Тони.
— Какво?
Поли скочи на земята и се отдръпна. Дребничкото й лице бе сериозно, а щастливото сияние в очите й започна да избледнява. За един кратък миг тя се бе поддала изцяло на магията на момента, но сега здравият й разум бе започнал да си възвръща владенията. Тя беше момиче с ясна представа за живота.
— Разбира се — каза тя с печална въздишка заради прекрасния сън, който трябваше да си отиде, прогонен от грубата десница на реалността, — всичко това не е хубаво.
Невярващ на ушите си, той я зяпна. Бе оскърбен от думите й — струваха му се твърде груби и неподходящи за тази кралица сред жените.
— Не е хубаво ли? Какво не му е хубавото?
— Ти не можеш да се ожениш за мен. Ще трябва да се ожениш за някое момиче от твоята класа.
— Какво искаш да кажеш с това „твоята класа“?
— Ами представи си, че съдът реши, че ти си истинският граф.