— Слушай какво — каза той. — Искам да се видя с теб.
— Давай, плакни очи — окуражи го Тони.
— Искам да поговорим делово.
— Цял съм в слух.
Сид се погледна отново в огледалото, но онова, което видя, изглежда само затвърди взетото вече решение, защото премина направо към темата без повече предисловия.
— Какво беше онова предложение, което ми направи, за да се откажа от претенциите си? — попита той. — Онзи ден в Лангли Енд, когато започна цялата тази бъркотия… Хиляда лири на година… Нали така?
— Мисля, че беше толкова.
Сид помълча малко.
— Не казвам, че ще го приема — предупреди той, явно смушкан от гордостта си.
— Ти и тогава така каза.
— Но тези хиляда лири ще ни послужат като някакъв начален ориентир.
— Не схванах много добре — вдигна рамене Тони, — но какво имаш предвид под „начален ориентир“?
— База за преговори, не се ли сещаш?
Тони остана напълно озадачен. Онова, което чу, можеше да означава само едно, но той все още се колебаеше да приеме тази интерпретация. Независимо от твърденията на сър Хърбърт и сие на скорошното събрание на Съвета, което бе прекъснато така внезапно, той не можеше да повярва, че само няколко близки срещи с калта на Ротън Роу ще се окажат достатъчни, за да накарат Сид да се откаже от борбата, която почти бе спечелил.
— За какво по-точно намекваш? — поиска да изясни нещата Тони.
Сид се подразни от костенурската скорост, с която работеше мозъкът на събеседника му.
— Искам да се откажа — каза той кратко.
— Да се откажеш от претенциите си?
— Точно така…
Тони леко подсвирна.
— Така неочаквано?
— Всъщност… идеята ми се върти в главата от известно време — сподели Сид с вида на болник, изреждащ оплакванията си. — Уроци по езда… концерти… лекции… — той помълча малко и после със слаб глас призова Бог за свидетел. — Писна ми от всичко. Така че ако предложението ти е в сила и нямаме разногласия за сумата, аз се оттеглям, а ти можеш да си върнеш обратно проклетата титла и прав ти път.
На Поли й се стори, че не е редно да присъства на подобна съдбоносна дискусия. Нещата, които се обсъждаха, бяха прекалено лични.
— Да изляза ли? — попита тя.
— Разбира се, че не — отвърна й Тони.
— Я не решавай вместо мен — каза раздразнено Сид.
— Но нали искате да си говорите…
— Ще говорим — каза Тони. — Най-малкото аз ще говоря. Смятам да изнеса на тази бедна заблудена овца кратка поучителна беседа. Сид, нещастна кратуна такава — продължи Тони с решителен глас, — слушай ме добре. Преди да преминем към въпроса, който ти повдигна, искам да отговориш на един мой.
— Казвай — подкани го Сид с тон на примирение, което изглежда бе обладало изцяло душата му.
— Кажи ми каква точно е твоята представа за един граф?
Въпросът видимо затрудни Сид. По всичко личеше, че няма готова дефиниция в главата си.
— О-о… — смръщи той чело срещу рекламата на Болкоуспокоителя на Уилбрахам, която висеше на стената, сякаш опитвайки се да почерпи от нея вдъхновение. — Ами не знам… човек от висшата класа…
— Образован тип?
— Може и така да се каже.
— Който обича да ходи на концерти и лекции, а в същото време е отличен стрелец, невербятен ездач, страхотен танцьор, брилянтен оратор и забавен разказвач.
Сид отново се консултира с Болкоуспокоителя, като че ли търсейки съвет от експерт.
— Да — най-накрая призна той. — Поне така ми казаха.
— И ти им повярва!
— Добре де, какъв е проблемът? — поиска да разбере Сид.
Тони се засмя.
— Ако можеш да ми намериш дори един граф, който отговаря на горните условия, аз на момента ще изям шапката си. Тя е филцова с кафява панделка.
Сид се беше оцъклил насреща му. Завесата все още не се бе смъкнала от очите му, но вече силно се люлееше.
— Какво искаш да кажеш?
— Девет от десет от същите тези графове — каза Тони поверително, като човек, познаващ добре породата — изобщо не са способни да различат Брамс от Ървинг Берлин например, а пък и не ги е грижа. Седемдесет процента от тях не са и помирисвали лекция. Осемдесет и пет не могат да кажат две свестни изречения, дори да им платиш. А на всичко отгоре има и такива, които не могат да яздят.
Още към средата на тирадата на Тони откъм мястото на Сид бяха започнали да долитат хълцащи звуци като на риба, извадена на брега и дочула шокиращи новини.