— Здрасти, мамче — поздрави я Сид разсеяно.
Изглежда под натиска на по-силни емоции госпожа Прайс също не даде всичко от себе си, за да оживи срещата. С нетърпението на махмурлия, очакващ сутрешната си чаша бира, и тя бе тръпнала при мисълта за тази среща, но кой знае защо не показа нито радостта, нито умилението, каквито човек би очаквал да демонстрира след дългата раздяла. Ако Сид беше в състояние да я загледа по-внимателно, щеше да открие в поведението й странно смущение. Тя побърза да седне на един стол, като избягваше погледа му.
— Здрасти, Сид — отвърна мамчето Прайс.
— Добре ли си, мамо?
— Боли ме главата — оплака се мамчето.
— И мене ме боли — сподели и Сид, — само че в другия край.
— Сър Хърбърт и лейди Лидия излязоха да ви търсят, госпожо Прайс — осведоми я добросъвестно Поли.
Мамчето кимна.
— Видях ги. И си говорихме.
— О, видяла си ги, значи — избухна Сид. — Аз също очаквам с нетърпение да си разменя няколко думи с тях.
Гласът му изтъня до писклив кряк и мамчето Прайс, като примигна болезнено, притисна с трепереща ръка челото си.
— Имам да им казвам доста неща на тия двамата — продължи Сид, — неща, които ще им накъдрят косите. Ще им дам да се разберат! Ще покажа аз на сър Гадника Басинджър откъде изгрява слънцето!
— Не викай, скъпи — умолително проблея мамчето Прайс. — Толкова ме боли главата. Поли, съкровище, умирам за чаша чай.
— Ще се кача да ви направя.
— След малко — намеси се Тони — Поли ще сложи котлето.
Той я придружи до вратата на дамското отделение и й прошепна:
— Ще дойда и ще ти помогна. Ще препечем заедно кифличките… Тони и Поли!
Тя мушна за секунда ръката си в неговата и двамата излязоха заедно. Докато минаваха през дамското отделение и се качваха по стълбите, където се помещаваше фамилното жилище, Сид ясно чу как гласът на Тони се извиси в песен. Това му се стори противно, дори лигаво. В този момент всичко от рода на пеенето, свирукането и подобни на тях звукови упражнения му се струваха безвкусни и арогантни.
Но много скоро умът му се върна обратно на по-съществената и спешна тема — Сид не можеше да се примиря с нанесеното му оскърбление.
— Какво — пожела да узнае той — искаха от тебе вещицата Лидия и свинята Хърбърт?
Някои обществени среди щяха да останат шокирани от начина, по който Сид нарече един уважаван баронет и дъщерята на поколения графове, но да не забравяме, че той беше дълбоко засегнат. Ако тази зловеща двойка е търсела мамчето Прайс, то причината за това би могла да е само една.
Мамчето Прайс потвърди подозренията му.
— Караха ме да не свидетелствам, скъпи.
— Такава била работата, значи — гласът на Сид потрепера. — Опитват се да манипулират главния ми свидетел в навечерието на процеса! Да му се не види! Хубава двойка! С морал като на две усойници в тревата са те! Ще наема адвокат, за да разбера дали не мога да ги тикна в затвора заради това.
— Изглежда сър Хърбър взема много навътре нещата, скъпи.
— Ще ги вземе още по-навътре, когато приключа с него — изкрещя Сид.
— Той май си мисли, че не си особено подходящ за позицията.
— Ха! Че защо да не съм? — Сид я фиксира с проницателния поглед на прокурор, подлагащ свидетел на кръстосан разпит. — Виж сега — изиска той пълното й внимание. — Я ми кажи каква точно е твоята представа за един граф?
Мамчето Прайс се смути.
— Знам ли — вдигна тя ръце безпомощно.
— Сигурно си го представяш като някой страшен умник — първо ходи по концерти, пък после се мята на необяздени мустанги. Да, обаче си в грешка. Седемдесет процента от тях никога не са помирисвали концерт в живота си. А осемдесет и пет… искам да кажа, че има и такива, които изобщо не са се качвали нито на кон, нито на магаре.
— Сигур ги знаеш тия неща — каза мамчето Прайс с известна доза съмнение в гласа.
— Знам ги, разбира се. Проучил съм въпроса. И всички ония простотии, които са ми разправяли досега, са само куп измишльотини. Ей това е истината. Знам го от вътрешен човек.
След последните думи на Сид мамчето Прайс започна да рови из полицата под огледалото.
— О, скъпи! — простена тя. — Главата ми ще се пръсне. Къде е оня одеколон с пръскалката, дето го държеше някъде туканка?
— Казвам ти, ще стана граф и по нищо няма да се различавам от който и да е от тях.
Мамчето Прайс прекъсна издирването и го погледна печално.
— Но ще бъдеш ли щастлив, скъпи?
— Разбира се, че ще бъда щастлив.
Мамчето Прайс въздъхна.