— Пъпин е швейцарец.
Бледото до този момент лице на Сид бързо смени окраската си с наситено доматено. Очите му горяха гневно.
— Не ми дреме, дори да е патагонец — викна той възмутено. — Самата идея да продаваш салона на чужденец или изобщо на който и да е е безумна. Къде е твоята семейна гордост? Салонът на Прайс съществува от шест поколения. — Погледът, с който прониза Тони, наподобяваше този на висш жрец, застанал пред отрепка, обвинена, че се е изплюла в храма. Гласът на Сид изтъня в истеричен крясък. — Ти знаеш ли, че Текери все още ни дължи два пенса за оформяне на мустаци. А веднъж бръснахме самия доктор Крипин!
Тони вдигна рамене.
— Времето е меркантилно и аз имам нужда от тези пари.
Сид, който бе скочил на крака, отново се отпусна в креслото.
— Всъщност — каза той мрачно, — това си е твоя работа, не моя.
— Точно така. А сега ме извини. Трябва да отида да намеря Поли — може да е нападната от някоя катеричка в парка. На останалите им кажи, че съм пристигнал. Ще ме намерят навън, когато им потрябвам.
— На кого да кажа?
— На сър Хърбърт и компания.
— О, ще имате сбирка? — изсмя се Сид. — И каква ще ти е ползата от нея?
— Едва ли ще има такава.
— Мисля, че си напълно прав.
— Между другото — не вини сър Хърбърт, че е толкова упорит.
— Не ми споменавай това влечуго — размаха ръце Сид, — дето се опита да ми счупи врата с това яздене!
— Той се забавляваше — оправда го Тони. — Ще се видим скоро, не се съмнявам.
И пое към слънчевата шир на парка, а Сид се върна към своето четиво.
Но прогнозите за надбягванията бяха загубили своята притегателна сила и той захвърли вестника. Облегна се назад в креслото и затвори очи. Лицето му бе смръщено като на човек, сдъвкал развалена стрида. Колкото и да се опитваше да вразуми себе си, колкото и да се убеждаваше, че случващото се в салона на Прайс няма нищо общо с един граф Дройтуич, той не можеше да се отърси от чувството на мрачно отчаяние при мисълта, че любимият му салон ще попадне в чужди ръце. Най-ранните му спомени бяха свързани със салона на Прайс. За него мястото беше нещо като храм. Можеше да си припомни как си играеше на пода — едва ли е бил на повече от три… И какъв грандиозен скандал му беше вдигнат, когато на шест години счупи бутилка „Дерма виталис“…
Първото му бръснене!… Какъв празник бе това…
А сега някакъв си проклет швейцарец ще властва там, където династията Прайс бе диктувала правилата десетилетия наред.
„Хигиенният моден салон на Прайс“!… Добре, ясно е, че нищо не означава за него. И все пак…
От гърдите му се откъсна тежка въздишка, той отвори очи и с досада откри, че хоризонтът е зает от масивните форми на Слингсби. А когато срещна бухалския му поглед, Сид се изправи ядосан. Не беше чул влизането на иконома и освен това като всеки нормален човек мразеше да бъде зяпан без негово знание.
— Е — извиси глас Сид, — какво искаш от мен, Тиха стъпко?
По строгото лице на иконома не трепна нито мускулче.
— Дойдох да видя дали тази стая е заета — осведоми го той.
— О? — Сид заби поглед във вестника. Само това беше начинът, по който можеше да се справи с мерзавеца — равнодушие и аристократично пренебрежение. Преди да заговори отново, той плъзна поглед по страницата, но се сети за нещо, на което непременно искаше да получи отговор.
— Кой — попита Сид — е онзи дъртак с рибешко лице, който се дотътри току-що?
Очите на Слингсби добиха още по-леден израз, доколкото това бе възможно, разбира се, и още повече се оцъклиха — досущ като на жаба с високо кръвно налягане.
— Не мога да разпозная човека по вашето описание — каза той с мразовит тон, — но господин Уетърби, нашият семеен адвокат, пристигна неотдавна.
— За сбирката, нали? Предполагам, че сега е в библиотеката и смуче от моето шери — Сид се изсмя с неприятен стържещ смях, след което смени темата с демонстративно спокойствие. — Направи ли нещо на Али Пали днес следобед?
В интерес на истината Слингсби бе прекарал повече от час след закуска в размисли относно относителните шансове на различните коне, бягащи днес на Александра Палис, и ако събеседникът му бе някой друг, щеше горещо да приветства възможността да сподели своите заключения. Но в дружеска беседа със Сид на тема конни надбягвания той решително отказваше да вземе участие. Затова запази ледено мълчание.
Сид вдигна вестника и го заразглежда.
— Добре е да заложиш малко на Швейцарско сирене в три и половина — посъветва го той. — Трепач е той.
Икономът се наду.
— Не желая никакви съвети от вас.
— Да не би да си отказал хазарта? — попита с насмешка Сид. — Браво, браво на теб. Съгласи се, че човек в моето положение не би искал да има иконом, пристрастен към хазарта — започва да се тревожи за лъжиците.