— Ей! — ревна той с глас като йерихонска тръба.
Гюрюлтията изведнъж стихна. Сид огледа събранието с поглед като нажежен ръжен.
— Да му се не види! И казвате на това събрание? Прилича повече на папагалска клетка в зоологическата градина.
Нахлуването на този нежелан елемент и злонамерените му забележки разтърсиха из основи сър Хърбърт Басинджър.
— Махай се оттук! — избумтя той.
— Иска ти се, кобро, иска ти се, ама няма — сряза го Сид.
И тогава той забеляза мамчето Прайс. Смаян от присъствието й сред вражеския лагер, Сид застина.
— Мамо! Ти тук?
Емоционалният градус на мамчето Прайс удари тавана.
— О, Сид — извика тя, — видях го тъкмо навреме!
— Какво видя навреме?
— Знакът, скъпи. Беше изпратен. Още една секунда и щях да подпиша документа.
— Документ? — Изведнъж в главата на Сид проблесна светлината на прозрението. — Майко мила! — възкликна той невярващо. — Машинациите продължават!
След което се обърна към сър Хърбърт, преливащ от справедливо възмущение.
— От всички лигави и слузести човешки червеи — викна той с изтънял глас — ти печелиш бисквитката! Само за секунда да отделя очи от теб и започваш отново своите стари игрички. Гнусните ти номера могат да подлудят човека. — Сид се обърна и насочи обвинителен показалец към семейния защитник. — Ей, вие с лицето. Наричате себе си адвокат, а вземате участие в този долен заговор! Ще докладвам за вас на Министъра на правосъдието или на който там трябва, та да ви задраска от списъка на адвокатите.
Лейди Лидия не дочака да я наругаят и призова своите мъжки съюзници — разрешаването на ситуацията й изглеждаше извън възможностите на крехка жена като нея.
— Няма ли някакъв начин да отстраним този ужасен млад човек? — изстена тя.
— Не, няма — отвърна й Сид. — Не и докато не свърша онова, за което съм дошъл.
И той се обърна към вратата, както Уелингтън може би се е обърнал към своите войски при Ватерло, когато е давал заповед на цялата предна линия да започне настъплението.
— Внеси стълбата! — заповяда той.
И Чарлс, прислужникът, влезе, носейки с известно затруднение къса стълба, която сър Хърбърт загледа в пълно недоумение.
— Какво, по дяволите, те е прихванало? — поиска да узнае той.
Сид посочи към портрета на Дългия меч над камината.
— Призовавам Негова светлост — каза Сид. — Този портрет не е на сигурно място тук — Сигурен съм, че първото нещо, което ще направите, ако не отнеса веднага портрета, е да му нарисувате ново лице.
Сид огледа компанията, хвана свободния край на стълбата и тръгна решително към камината. Прислужникът Чарлс, който при запитване веднага щеше да признае, че изобщо си няма идея какво става, но затова пък се забавляваше страхотно, тръгна заедно с него като покорен съюзник. Чарлс беше на възраст, в която чуждите семейни кавги се приемат като чисто развлечение. А точно тази даваше всички признаци, че ще прерасне в тупаник, и ако търкалът наистина се състоеше, Чарлс щеше да се почувства на седмото небе.
За Слингсби, от друга страна обаче, като лоялен служител, цялата история от самото начало бе чудовищна и скандална. През всичките единадесет години на своето икономстване никой никога не бе носил стълби в дневната. Кръвта му кипна и само респектът му към семейството го удържаше от активна намеса в сцената. Обикновено той не говореше, ако не беше запитан, но във времена като тези всички общопризнати правила не действаха.
— По ваше желание ли, сър Хърбърт — попита той, задъхвайки се леко от врящите емоции, — ще бъде свален този портрет?
— Разбира се, че не! — викна лейди Лидия.
— Естествено, че не — прогърмя и сър Хърбърт. — Махни проклетата стълба оттук!
Господин Уетърби не проговори, но гледаше Сид по заплашителен, правен начин, сякаш искаше да го информира, че случаят на Рекс срещу Уинтерботъм, Гуч, Симс и Мериуедър покрива напълно настоящата ситуация и най-добре е Сид да внимава.
Сид обаче не можеше да бъде възпрян нито с дума, нито с поглед. Той си знаеше правата и смяташе да се придържа стриктно към тях.
— Имам намерение да покажа този портрет в съда. Той ще ми бъде от полза при моята защита и смятам да го взема.
Мамчето Прайс не беше съвсем в час относно крайната цел на ставащото в момента, но реши, че една успокоителна дума няма да навреди.