— Не знам — подхвана разказа си, оглеждайки разнородната компания, сякаш за да се увери дали не подлага на прекалено тежко изпитание тяхната интелигентност — дали някой от вас някога е чел поезия?
Сър Хърбърт, чийто дух се бе намирал и в по-спокойно състояние от сегашното, издаде звук като от игла на грамофон, плъзгаща се извън плочата, и предложи с грубост, която не се опита да прикрие, племенникът му веднага да премине към същността на въпроса, по който ще се изказва. От негова страна това си бе кален номер, защото неприятният апостроф бе способен да разстрои по-нервен оратор, но Фреди само хвърли хладен поглед към чичо си.
— Ще стигна до същността след малко. Моята забележка относно поезията, както ще откриете много преди да остареете и побелеете, има съществена връзка с темата на дискусията. Това, което исках да споделя с вас, е, че ако сте хвърляли око на някой и друг стих, сигурно сте попадали на приятно, кратко нещице от някой си, няма значение кой, което гласи следното:
— О, мили боже!
— …красотата си губят, от ръка непогалени — завърши Фреди прочувствено.
Рецитацията бе прекъсната от сър Хърбърт, чиито нервни центрове все още бяха със свръхчувствителността на отворени рани. Лейди Лидия, като предана съпруга, го подкрепи.
— Много си прав, Хърбърт. Фреди, скъпи — простена тя умолително, — наистина ли е необходимо. Искам да кажа, че ние по всяко време можем да те слушаме как рецитираш.
— Лельо Лидия — отвърна Фреди по-меко отколкото би отвърнал на чичо си, защото нямаше желание да бъде груб с жените, — толкова много ли искам, когато ви помолих да си изключите звука само за половин минутка? Как да продължа, когато собствената ми кръв и плът ме прекъсва през две секунди? Би ли млъкнала за малко?
— О, добре, добре.
Фреди обобщи.
— А сега ще ме попитате защо тези перли и цветя са описани в такава губеща позиция? Защо никога не са се придвижили нагоре в класацията? Какво им е попречило да се напънат и да изплуват на повърхността? Защото те са били чудесни перли и прекрасни цветя. И са се изгубили просто така. Защо? Ще ви кажа. Защото не са имали зад себе си интелигентен и талантлив агент с гениален търговски нюх, за да им проправи пътя нагоре. Какво е красотата без добра търговска политика? Каква е ползата да притежаваш диамант като юмрук, ако не знаеш как да го използваш? Това важи и за цветята. Аналогичен е случаят и с лосионите за възстановяване на косата.
Сър Хърбърт отново понечи да се обади, но срещна очите на племенника си и се отказа.
— Преди много години — продължи Фреди — един човек създава дяволски добър лосион за възстановяване на косата. Какви са му съставките аз не бих могъл да ви кажа. Малко от това, малко от онова предполагам. И го нарекъл „Дерма виталис“.
Сид седеше с брадичка подпряна върху дланите си и очи втренчени в лика на Дългия меч, сякаш се страхуваше, че ако ги отдели оттам за миг, той веднага ще вземе да се преобрази в нещо друго. Сега за първи път прояви интерес към историята на Фреди.
— Какво? — надигна глава той. — Какви са тия приказки за „Дерма виталис“?
— Ако Фреди няма намерение да изрецитира още няколко поеми — му обясни Тони в опит да го успокои, — скоро ще научиш всичко. Историята му е трепач. Ако някой от тук присъстващите има слабо сърце, да се хване за нещо. Фреди, изкарай набързо „Гунга Дин“ ( ) и премини най-после към фактите.
Фреди обаче отказа да бъде пришпорван.
— „Дерма виталис“ на Прайс — продължи той — винаги е бил потенциален победител, но не е имало кой да застане зад него и да го побутне нагоре. Старият Прайс изглежда го е бутилирал от дъжд на вятър и е шитвал по някое шише от време на време на нуждаещ се клиент, но това не би могло да се нарече истинска търговия. И ето че се появявам аз. Единствено моя милост съзря какво богатство се крие в тази чудодейна микстура, ако се подходи правилно. И аз реших да я извадя на светло. Перлата, родена сред дълбините на Мот стрийт, с мрак обвити. И я сграбчих здраво.
Фреди обходи публиката си с пламтящ поглед.
— Да, сграбчих я здраво — повтори той. — Първото, което направих, бе да снабдя с половин дузина бутилки бъдещия американски тъст на Тъби Бриджнорт, като преди това се бях информирал от сигурен източник, че в главата е като гол охлюв. Проведох с него делови разговор, докато поглъщахме калориите си в „Риц“. „Само го пробвайте — казах му аз. — Това е всичко, за което ви моля. Няма с нищо да ви навреди, ако пробвате, нали?“ Много разумна стара птица се оказа бъдещият тъст на Тъби. Не съм учуден, че се радва на такова богатство. Той е отворен за нови идеи — качество, без което човек не може да успее. Старата лисица разбра същината на молбата ми. И изпробва „Дерма виталис“. И сега, само две седмици по-късно върху яйцеподобното му кубе се е появило нещо, което прилича на изтривалка за обувки в зародиш.