Възбудено възклицание се откъсна от устните на Сид. Той беше развълнуван до дъното на душата си.
— Ако това е вярно — викна той с нотка на благоговение в гласа, — името на Прайс ще влезе в историята.
— И сега — подхвана финалните реплики Фреди — ще бъде създадена компания с предмет на дейност производство и разпространение на микстурата, а аз съм изпратен да намеря Тони и да го накарам да назове сума. Старият Биймиш ми каза, че можеш да вдигаш колкото поискаш, Тони, защото акциите щели да бъдат пуснати на американския пазар и по някакъв начин, който не претендирам, че разбирам, щели да плащат разни други босове, а не той. Мисля, че винаги става така при тези финансови акули.
Сид се беше изправил и се цъклеше като човек с видения.
— Леле! Ще поискам сто хиляди! Проклет да бъда, ако не поискам.
Ироничен смях се стрелна от устните на фреди като изстрелян от револвер куршум. Звукът накара Сид да застине с вдигнат крак, докато кръстосваше с трескави крачки стаята. Той се обърна ядосан, а подозрението го изпълни до краен предел — внезапните иронични смехове винаги действаха на Сид вбесяващо.
— Защо виеш като гладна хиена?
— Просто ме забавлява мисълта за мераците ти да преговаряш със стария Биймиш. Бедната ми заблудена овчица! Та какво общо имаш ти с цялата фиеста?
— Ъ?
— „Дерма виталис“ — обясни Фреди — принадлежи на Тони.
Когато смисълът на последните думи най-сетне достигна до главния мозъчен център на Сид, ченето му бавно се свлече надолу, а по лицето му пропълзя гневна червенина.
— Аха! Мислиш си, че можеш ей така просто да ограбиш моите законни наследствени права, така ли?
— „Дерма виталис“ не е твое законно наследствено право.
— Точно така — включи се и сър Хербърт. — Не можеш да грабнеш и двете дини, млади момко. Ако си лорд Дройтуич, ти не можеш да имаш каквато и да е връзка с оная чудесия на Прайс, както и да е името й.
Последва напрегната тишина. По всичко личеше, че цялата машинария в главата на Сид работеше под пълна пара. После с внезапен скок, който изтръгна от мамчето Прайс едно ужасено „Ох!“, той сграбчи бедната женица за китката и я задърпа на буксир към бюрото касто пристанищен кратер — презокеански лайнер. Сид вдигна писалката и я натика в ръката й.
— Документа, мамо! Подпиши го! Веднага!
— Но, Сид…
— Да, Сид! — викна претендентът. — Аз съм Сид и възнамерявам да остана Сид до края на дните си. Сид Пройс, единственият собственик на прочутия „Дерма Виталис“. — Той се обърна към семейния консилиум. — Мислите си, че умирам да стана някакъв си мизерен граф? Кофти късмет!
Сид взе документа и го пъхна в джоба си.
— Смятам да го прибера на сигурно място, в случай, че се опитате да ми спретнете мръсен номер. Ако някога някой от вас започне пак да разравя тая работа с лорд Дройтуич, аз ще му бутна в лицето ей тая хартийка, подписана от мамчето в пълно съзнание, като доказателство, че цялата история е пълна фантазия и измислица. Хайде, мамо! — завърши той и се отправи към френския прозорец.
Вихърът на събитията беше довел мамчето Прайс до такова скашкано състояние, че тя вече не знаеше дали стои на краката или на главата си. Умът й беше хаотична смес от черни котки, поличби, кашлящи адвокати и документи.
— Правилно ли постъпих? — попита треперливо тя.
— Разбира се, че постъпи правилно. И откъде ти дойдоха наум всичките тия измишльотини, че съм граф — каза Сид — изобщо не мога да си обясня.
И избута мамчето през френския прозорец, след което се обърна за една последна, финална реплика към останалата без дъх аудитория:
— Ако някой от вас за в бъдеще иска да се свърже с мен, да ми звъни в „Риц“!
Фреди улови погледа му.
— И не забравяй — напомни му той с вежлив тон, — че комисионната ми е десет процента.
Част от слънчевия ореол, с който се беше сдобил Сид, помръкна. Той погледна Фреди с мрачен копнеж.
— Как ми се иска да мога да те обръсна пак някой ден!
После се обърна и се стопи в уханния въздух на Лангли Енд.
Тони посегна към ръкато на Поли.
— Е, това е! — заключи той.
Сър Хърбърт изглеждаше подмладен поне с десет години. Изчезналите по чудо буреносни облаци, надвиснали до преди минути над фамилията, накараха душата му да закънти като каледна камбанка.