— Тони! — гласът му се пречупи от преливащите емоции. — Сърдечни поздравления!
Тони засия.
— Благодаря… А — сепна се той, — ти имаш предвид връщането на титлата? Аз пък си мислех, че е заради женитбата ми с Поли.
Несъмнено моментът се оказа конфузен. Някои от задръжките на сър Хърбърт, които бяха посвили перки, за да дадат път на радостта, отново подадоха глави.
— Ъ… хъм… — започна той.
Лейди Лидия беше тази, която разсече гордиевият възел. Тя беше тази жена, способна да погледне в очите неизбежното. Затова отиде при Поли и я целуна. И ако в тази целувка имаше и щипка съжаление, съжаление за онази незнайна представителка на древна фамилия или поне наследничка на солидно богатство, която никога нямаше да стане лейди Дройтуич, тя успя умело да я прикрие.
— Скъпа моя — каза лейди Лидия, — сигурна съм, че Тони трябва да бъде поздравен за избора си.
После се обърна към Слингсби.
— Иди и ми забъркай един коктейл, Слингсби. Имам страшна нужда от нещо освежаващо.
— Не! — отсече твърдо Фреди. — При случай като този има само един човек, който може да забърка коктейлите. — Той чукна с пръст елегантната си гръд. — Фредерик Чок-Маршъл, човекът, пренесъл добрите новини от Екс до Гент. (на остров Екс в Атлантическия океан, близо до френския бряг, Наполеон се е предал на англичаните през 1815 г. Новината била отнесена на Уелингтън в белгийския град Гент, бел. пр,)
— Добре, дори и да ме отрови — каза лейди Лидия, придружавайки го до вратата, — ще умра щастлива.
Слингсби се отдръпна настрана, за да ги пропусне да минат и оформи ариергарда на процесията. Подобното му на пълнолика луна лице сияеше, озарено от буен вътрешен пламък.
— Коктейл ли каза? — възкликна сър Хърбърт живо. — Идеята никак не е лоша. Уетърби…?
— Именно! — отвърна Уетърби.
Тони целуна своята Поли.
— И така, най-накрая — проточи той — Антъни, петият граф Дройтуич заживя мирно и щастливо…
Поли се беше отдръпнала от него и го гледаше с жаловит поглед.
— Тони, не мога!
— Какво не можеш?
— Да се оженя за теб.
Тони се усмихна самоуверено.
— Само почакай да те заведа до Сейт Джордж — каза той. — Ще видиш колко бързо ще можеш да се ожениш за мен!
— Но това място. Толкова е голямо!
— Ще свикнеш.
— Но аз не мога да бъда графиня.
— Не бъди такава снобка относно графините — смъмри я Тони. — Ти си също толкова добра, колкото тях.
— Но аз съм ужасно уплашена!
— Чуй ме, Поли — каза Тони. — Когато ме прие в твоя живот, аз бях бръснар. С труд и постоянство си проправих пътя до графската титлата. Ти не можеш да ме изоставиш точно сега. Това ще бъде удар за всички амбициозни и способни хора. Само си помисли как ще обезкуражиш онези млади мъже, които се опитват да постигнат нещо в живота си. Каква е ползата да се поти човек, за да спечели богатство и слава, когато собственото му момиче ще го изостави точно в мига на победата?
— Но, Тони… не можеш ли да разбереш? Не можеш ли да видиш?… Аз не съм подготвена… Аз трябва…
— Стига! — прекъсна я решително Тони.
И той сложи край на вайканията й, като я грабна на ръце и я понесе към вратата. Там спря за момент, за да я целуне.
— Тони и Поли! — напомни й той. — Добрата стара фирма!
Тони отново я целуна и двамата поеха нататък, където мелодичното потракване подсказваше, че Почитаемият Фреди Чок-Маршъл върши с усърдие своята работа.