— На добър път!
— Благодаря — отговори Едмон, като се възви и му махна приятелски.
И двамата влюбени продължиха пътя си, спокойни и весели като двама избраници, които се изкачват в небето.
(обратно)IV. ЗАГОВОР
Данглар следи с очи Едмон и Мерседес дотогава, докато двамата влюбени се скриха зад форта Сен Никола; после, като се обърна, видя Фернан, който се беше отпуснал бледен и треперещ на своя стол, додето Кадрус бъбреше думите на някаква пиянска песен.
— Е, скъпи ми господине — рече Данглар на Фернан, — тази женитба, изглежда, не носи щастие на всички?
— Тя ме хвърля в отчаяние — рече Фернан.
— Значи обичахте Мерседес?
— Обожавах я!
— Отдавна ли?
— Откакто се познаваме, винаги съм я обичал.
— И седите тук и си скубете косите, вместо да търсите лек за това! Дявол да го вземе, не мислех, че така постъпват вашите сънародници.
— Какво според вас трябва да правя? — попита Фернан.
— Отде да знам аз? И какво ме е еня мен? Не аз съм влюбен, струва ми се, в госпожица Мерседес, а вие. Търсете, казва се в евангелието, и ще намерите.
— Аз бях вече намерил.
— Какво?
— Исках да пробода мъжа, но жената ми каза, че ако се случи нещастие с годеника й, тя ще се самоубие.
— Ба, такива неща се казват, но не се вършат.
— Вие съвсем не познавате Мерседес, господине: щом се е заканила, тя ще го извърши.
„Глупак — прошепна Данглар, — какво ме е грижа мен дали ще се самоубие, или не, стига Дантес да не бъде капитан.“
— А преди Мерседес да умре — продължи Фернан с непоколебима решителност, — аз самият ще умра.
— Ето това се казва любов — рече Кадрус с пиянски глас, — ето това се казва любов или аз нищо не разбирам!
— Слушайте — рече Данглар, — вие сте, изглежда, благороден момък и бих желал, дявол да ме вземе, да ви помогна, но…
— Да — рече Кадрус, — да видим.
— Драги ми — продължи Данглар, — ти си, кажи-речи, пиян; допий бутилката и ще бъдеш съвсем. Пий и не се бъркай в нашата работа: за нашата работа е потребно да имаш бистър ум.
— Аз да съм пиян? — рече Кадрус. — Ама че го каза! Аз ще изпия още четири такива бутилки; та те не са по-големи от шишенца за одеколон! Чичо Памфиле, вино!
И за да потвърди думите си, Кадрус потропа с чашата си по масата.
— И тъй, вие казахте, господине — подзе Фернан, като очакваше жадно края на прекъснатото изречение.
— Какво казвах? Не си спомням вече. Заради този пияница Кадрус изгубих нишката на мисълта си.
— Нека бъда пияница; толкова по-зле за онези, които се страхуват от виното: те имат някаква лоша мисъл и се страхуват виното да не им я извади наяве.
И Кадрус се залови да пее последните два стиха на една много разпространена по това време песен:
Че злият пий водица само, това се знае от потопа.— Вие казахте, господине — продължи Фернан, — че искате да ми помогнете, но добавихте…
— Да, но добавих… за да ви помогна, достатъчно е Дантес да не се ожени за тази, която обичате; и женитбата може много лесно да не стане, струва ми се, и без смъртта на Дантес.
— Смъртта може само да ги раздели — рече Фернан.
— Разсъждавате като дете, приятелю мой — рече Кадрус, — на, Данглар е умник, дявол, грък, той ще ви докаже, че грешите. Докажи му, Данглар. Аз гарантирах за тебе. Кажи му, че не е нужно Дантес да умира; пък и ужасно ще бъде, ако Дантес умре. Той е добър момък, аз обичам Дантес. За твое здраве, Дантес.
Фернан нетърпеливо стана.
— Оставете го да си приказва — рече Данглар, като задържа момъка, — ако и да е пиян, той не греши толкова много. Разлъката разделя също както и смъртта; и представете си, че между Едмон и Мерседес се намират стените на един затвор; те ще ги разделят толкова, колкото и една надгробна плоча.
— Да, но човек излиза от затвора — рече Кадрус, който с остатъка от разума си се вкопчваше в разговора. — И когато човек излезе от затвора и се нарича Едмон Дантес, той си отмъщава.
— Все ми е едно! — пошепна Фернан.
— Пък и защо — продължи Кадрус — ще турят Дантес в затвора? Той не е нито крал, нито е убивал.
— Млъкни — рече Данглар.
— Не искам да мълча — рече Кадрус. — Искам да ми кажат защо ще турят Дантес в затвора. Аз обичам Дантес. За твое здраве, Дантес!
И той изпразни отново чашата вино.
Данглар погледна в мътните очи шивача, който все повече и повече се опиваше, и се обърна към Фернан:
— Сега разбирате ли, че не е нужно да го убивате?
— Разбира се, че не е нужно, това, както вие преди малко казахте, има средство да се арестува Дантес. Но имате ли това средство?