— О, разбира се, гарантирам за това — рече Данглар, който в този миг се приближи до главната група.
Дантес слезе по стълбата, предшествуван от полицейския комисар и ограден от войниците. Една кола с широко отворена врата чакаше на входа; той се качи в нея, двама войници и комисарят се качиха след него; вратата се затвори и колата пое пътя към Марсилия.
— Сбогом, Дантес, сбогом, Едмон! — извика Мерседес, като изскочи на терасата.
Затворникът чу този последен вик, изтръгнал се като ридание от разбитото сърце на годеницата му; той провря глава през прозореца на колата, извика: „Довиждане, Мерседес!“, и изчезна зад един от ъглите на форта Сен Никола.
— Почакайте ме тук — рече корабовладелецът, — ще взема първата срещната кола, ще отида в Марсилия и ще ви донеса известия.
— Вървете! — извикаха всички гласове. — Вървете и върнете се колкото може по-скоро!
След това двойно заминаване между всички останали се възцари няколко мига страшно вцепенение.
Старецът и Мерседес стояха известно време уединени, всеки със своята собствена мъка; но накрая очите им се срещнаха; те се почувствуваха като две жертви, поразени от един и същ удар, и се хвърлиха един другиму в прегръдките.
През това време Фернан се върна, наля си чаша вода и седна на един стол.
Случайно на съседния стол, след като се изкопчи от прегръдките на стареца, се отпусна Мерседес.
Фернан бавно отдръпна стола си.
— Той е — рече на Данглар Кадрус, който не сваляше очи от каталанеца.
— Не вярвам — отговори Данглар, — той е много глупав; във всеки случай нека грехът падне върху оня, който е извършил това.
— Ти забравяш за оня, който го посъветва — рече Кадрус.
— Ех, бога ми — рече Данглар, — ако трябваше да отговаряме за всичко, което казваме на вятъра!
— Да, когато казаното на вятъра пада върху главата на някого!
През това време гостите тълкуваха арестуването най-разнообразно.
— А вие, Данглар — рече един глас, — какво мислите за това събитие?
— Аз мисля — рече Данглар, — че сигурно е донесъл няколко вързопчета със забранени стоки.
— Но ако е така, вие би трябвало да знаете това, Данглар, нали сте счетоводител.
— Да, вярно; но счетоводителят знае само балите, които му декларират; аз знам, че носим памук, ето всичко; че сме взели товара в Александрия от господин Пастре и в Смирна от господин Паскал; за друго не ме питайте.
— Ох, сега си спомням — пошепна клетият баща, като се вкопчи за тази дреболия, — той ми каза вчера, че носел за мене сандъче кафе и сандъче тютюн.
— Виждате ли — рече Данглар, — това е: в наше отсъствие митничарите сигурно са отишли на „Фараон“ и са открили контрабандата.
Мерседес не вярваше на всичко това; сподавената й до този миг мъка избухна изведнъж в ридания.
— Хайде, хайде, не се отчайвайте! — рече бащата Дантес, без да знае добре какво казва.
— Не се отчайвайте! — повтори Данглар.
— Не се отчайвай — опита се да прошепне Фернан.
Но тези думи заседнаха в гърлото му; устните му мърдаха, нито един звук не излизаше от устата му. Господа — извика един от гостите, останал да караули на терасата: — господа, кола! Ах, това е господин Морел! Кураж, кураж! Сигурно ни носи добри известия.
Мерседес и старият баща се затекоха към корабовладелеца и го посрещнаха на вратата. Господин Морел беше много блед.
— Е, какво? — извикаха те в един глас.
— Приятели мои — отговори корабовладелецът, като клатеше глава, — работата е по-тежка, отколкото мислехме.
— Ох, господин Морел — извика Мерседес, — той е невинен!
— Вярвам в това — отговори Морел, — но го обвиняват…
— В какво? — попита старият Дантес.
— Че е бонапартистки агент.
Тези от читателите ми, които са живели във времето, когато става тази история, си спомнят колко страшно обвинение беше тогава казаното от господин Морел.
Мерседес извика; старецът падна на един стол.
— Ах — промълви Кадрус, — вие ме излъгахте, Данглар, шегата е извършена; но аз не искам да умрат от скръб този старец и тази млада девойка, аз ей сега ще им кажа всичко.
— Млъкни, нещастнико — викна Данглар, като сграбчи Кадрус за ръката, — или не отговарям за тебе; кой ти е казал, че Дантес не е действително виновен? Корабът се отби на остров Елба, Дантес слезе и остана цял един ден в Порто Ферайо; ако намерят у него някакво компрометиращо писмо, всички, които се застъпят за него, ще минат за негови съучастници.
Кадрус с бързия инстинкт за самосъхранение разбра цялата основателност на това разсъждение; той погледна Данглар със замъглени от страх и скръб очи и направил крачка напред, отстъпи две назад.
— Да почакаме тогава — измънка той.