Выбрать главу

Но колкото и да се ровеше в своето богато въображение, той не намираше друг начин да стигне до желания остров без помощта на други хора.

Дантес още се колебаеше, когато една вечер капитанът, който изпитваше голямо доверие към него и искаше много да го остави на служба при себе си, го взе подръка и го отведе в една кръчма на Виа дел Олио, в която по навик се събираше цветът на контрабандистите от Ливорно.

Там се сключваха обикновено сделките. Дантес беше влизал вече два-три пъти в тази морска борса; и като гледаше тези смели пирати, събрани от цялото крайбрежие на хиляди левги околовръст, той мислеше с какво могъщество би разполагал човекът, успял да подчини на волята си всички тези съединени или разединени нишки.

Тоя път ставаше дума за една голяма сделка: трябваше да се намери безопасно място, дето да се разтовари един кораб с турски килими, източни платове и кашмири: после тези стоки се прехвърляха на френските брегове.

При успех щяха да получат огромно възнаграждение — петдесет-шейсет пиастра на човек.

Стопанинът на „Младата Амелия“ предложи за място на разтоварването остров Монте Кристо, който, съвсем пуст, без войници и митничари, е, изглежда, поставен насред морето във времето на езическия Олимп от Меркурий, бога на търговците и крадците, две съсловия, които ние сега разделяме, ако и да не различаваме, но които древността, види се, е отнасяла към една и съща категория.

Щом чу думата Монте Кристо, Дантес трепна от радост; за да скрие вълнението си той стана и се разходи из задимената кръчма, дето всички наречия на познатия свят се стопяваха във франкски език.

Когато отново се приближи до двамата събеседници, беше вече решено да спрат на Монте Кристо и за тази експедиция да тръгнат още следната нощ.

Поискаха мнението на Едмон и той каза, че островът е напълно безопасен и че големите предприятия трябва да се провеждат бързо в изпълнение, ако човек иска да бъдат успешни.

И така планът остана без промяна. Условено беше да отплават още вечерта на следния ден и тъй като морето е спокойно и вятърът благоприятен, да се постараят след едно денонощие да бъдат във водите на необитаемия остров.

(обратно)

XXIII. ОСТРОВ МОНТЕ КРИСТО

Благодарение на неочакваното щастие, което се пада понякога на тези, които е преследвала дълго суровата съдба, Дантес щеше да достигне до своята цел по прост и естествен начин и да стъпи на острова, без да породи подозрение у никого.

Само една нощ го делеше от дългоочакваното заминаване.

Тази нощ беше една от най-трескавите, които беше прекарал някога Дантес. През тази нощ всички добри и лоши изгледи изникваха едни след други в ума му: затвореше ли очи, виждаше писмото на кардинала Спада, написано с огнени букви на стената; задремеше ли за миг, най-нелепи сънища се въртяха в главата му. Той слизаше в пещери с изумруден под, с рубинови стени, със сталактити от диаманти. Бисерите падаха капка по капка, както се процеждат подземните води.

Омаян, изумен, Едмон пълнеше джобовете си със скъпоценни камъни, после се изкачваше на светлината и скъпоценните камъни се превръщаха в обикновени камъчета. Тогава се мъчеше да се върне във вълшебните пещери, видени само бегло; но пътят се виеше с безкрайни криволици и той не намираше входа. Напусто търсеше в уморената си памет магичната и тайнствена дума, която е отваряла за арабския рибар великолепните пещери на Али Баба. Всичко беше напразно; изчезналото съкровище беше станало отново притежание на земните духове, от които Дантес се надяваше да го похити.

Денят дойде почти също тъй неспокоен, каквато беше нощта; но той донесе на помощ на въображението логиката и Дантес начерта план, дотогава неясно витаещ в ума му.

Вечерта настъпи, а с нея и приготовленията за отплаване. Тези приготовления помогнаха на Дантес да скрие вълнението си. Малко по малко той беше придобил власт над другарите си и ги командуваше, като че беше господар на кораба; и тъй като заповедите му бяха винаги ясни, точни и лесно изпълними, другарите му се подчиняваха не само бързо, но и драговолно.

Старият моряк не му пречеше: и той беше почувствувал превъзходството на Дантес над другите моряци и над себе си. Той гледаше на младия човек като на свой естествен приемник и съжаляваше, че няма дъщеря, за да обвърже Едмон с такъв блестящ брак.

В седем часа вечерта всичко беше готово; в седем часа и десет минути минаха покрай фара тъкмо когато го запалваха.

Морето беше спокойно, духаше свеж вятър от югоизток; плаваха под лазурно небе, на което също пламваха един след друг фарове, всеки от които представя един свят. Дантес заяви, че всички могат да си легнат да спят и че той се заема с кормилото.