След като не успяхте да ме омилостивите, решихте да ме погубите и пред приятелите си нарисувахте ужасния образ на шпионка и на магьосница. Да, на магьосница! Мъж като вас може да устои на всичко, според вашия израз. Тъй като не устояхте, значи това не може да бъде нищо друго, освен дело на дяволски магии. Не, Боманян, вие вече не знаете какво правите и какво говорите — както тогава, така и сега. Видели сте ме във вашата стая да слагам хапчето, което щяло да ви отрови? Хайде де! С какво право се позовавате само на свидетелстването на очите си? Та те бяха влюбени в моя образ, те го виждаха навсякъде. Той ви е следвал неотлъчно и в другата жена, която е била в стаята, вие отново сте видели мен.
Да, Боманян, повтарям го — другата жена… Има друга жена по пътя, който всички ние следваме. Има друга жена, която е наследила някои документи от Калиостро и която приема същите имена, които имаше и той: маркиза Дьо Белмонт, графиня Дьо Феникс… търсете я, Боманян, търсете я. Тя е, която сте видели, и това в действителност е груба халюцинация на побъркан мозък. Но благодарение на пея сега стъкмявате лъжливите си обвинения към мен.
Играем лекомислена комедия и имах пълното право да не вземам участие, да остана безмълвна сред вас: първо, като невинна жена, и второ, като човек, който нищо не рискува. С приетите образи на съдии и палачи и въпреки интереса, който всеки един от вас има от сполуката на общото дело, в действителност сте честни хора, които няма да ме убият. Вие може би, Боманян, който сте фанатик и който се страхува от мен, вие ще се противопоставите, но досега не изнесохте нито един факт, който да не се гради на предположения за моята вина…Тогава какво… да ме затворите? Да ме хвърлите в някой тъмен ъгъл? Щом това ви забавлява — да бъде! Но знайте, няма килия в света, от която да не изляза толкова лесно, колкото вие от тази зала. Господа съдии, съдете! Аз няма да кажа повече нито една дума.
Тя отново седна, свали воала и се облегна. Нейната роля беше свършила. Беше говорила с дълбоко убеждение, без сприхавост, с неопровержима логика, като съедини лютите атаки против себе си с дълголетната легенда, в която преобладаваше фантастичното. А за легенди не се присъжда затвор, нито се наказва със смърт.
— Всичко се знае — бе казала тя — и трябва да подкрепите своя обвинителен акт не с миналото от преди сто години, а с въображаемите ми „криминални“ престъпления днес. Но ако съм забъркана действително в тях, според изводите ви излиза, че съм героиня и в миналите. Жената от различните портрети е престъпницата. Е, добре, питам ви — възможно ли е това?
Какво да се отговори? Боманян мълчеше. Дуелът не завърши в негова полза и той не се опитвате да го скрие. Впрочем приятелите му не бяха с неумолимите в началото на разпита лица и нервните реакции на хора, които са на път да се произнесат решително за смъртна присъда. Бе ги обзело съмнение и Раул д’Андрези ясно го чувствате; у него се таете надежда, че извършените приготовления от Годфроа д’Етижу и Бенето ще бъдат излишни.
Боманян и барон д’Етижу разговаряха известно време на висок глас и после Боманян нервно повтори като човек, за когото спорът е приключил:
— Имате всичките факти, изнесени на процеса, приятели мои. Обвинението и защитата казаха последната си дума. Вие видяхте с каква увереност Годфроа д’Етижу и аз обвинихме тази жена, която се защитаваше с проницателност, окопавайки се зад мнима прилика и показвайки не на последно място изключителна компетентност, изразителен пример на сръчност и адска лукавост. Следователно ситуацията е много проста: противникът, който разполага с огромна мощ и ресурси, не ни оставя на спокойствие. Нашето дело е компрометирано. Неумолима ръка ни изтребва един след друг. Нашият живот е повлечен фатално към гибел.
Да кажем ли, че няма друг изход освен смъртта и че това заслужено наказание е единствено правилното, което трябва да предвидим? Да, ние трябва да го кажем! Тя трябва да изчезне, за да не може вече никого да съблазнява. Ние нямаме право да се питаме дали съвестта ни се бунтува или не пред справедливото решение, просто трябва да го изпълним, защото не сме се събрали тук да наказваме, а да защитим делото си.
Следователно, ето предложението, което ние правим съвсем резервирано и представяме за ваше одобрение. Тази нощ един английски кораб ще мине на известно разстояние от нашия бряг. От кораба ще бъде изпратена лодка, която ще посрещнем в десет часа под „Иглата на Белвал“. Жената ще бъде предадена на англичаните, отведена в Лондон и затворена в болница за нервно болни, където ще бъде задържана, докато завършим работата си. Не мисля, че някой измежду вас ще се противопостави на избрания начин на действие, който е хуманен и благороден. Този, който заплашва работата ни, трябва да е наясно, че ще бъде сложен на завет, за да не ни безпокои. Но нека не папаме ръцете си с кръв!