— Не мога повече… — шепнете баронът, отпаднал напълно, — ръцете ми отказват. Твой ред е…
— Няма да имам сили — призна Бенето. Годфроа направи нов опит, после се отказа и призна:
— Няма да мога. Какъв смисъл? Ние сигурно сме преминали линията на отлива. Мнението ти?
Другият одобри.
— Има лек бриз — каза той, — който ще откара лодката още по-далеч от линията.
— Тогава махни запушалката!
— Ти си този, който трябваше да го направи — протестира Бенето, който възприе заповяданото действие като изпълнение на екзекуция.
— Стига глупости! Да свършваме с нея!
Бенето затегли въжето. Килът, завъртян, се заклати срещу него. Той се наведе, за да го хване и си натопи ръката.
— Страх ме е, Годфроа — оплака се той. — Моля те, в името на спасението на душата си нека не съм аз този, който трябва да махне тапата. Нека по-добре си ти, чуваш ли?
Годфроа подскочи към него, отстрани го, наведе се през борда и потопявайки ръката си във водата, измъкна с един удар тапата. Започна бълбукане и се чу шумът на клокочещата вода — това го стресна до такава степен, че инстинктивно посегна да запуши дупката. Твърде късно. Бенето беше взел веслата. Изплашен от шума и възвърнал пялата си енергия, полагате огромни усилия да отдалечи двете лодки.
— Стой! — заповяда Годфроа. — Стой, негоднико! Искам да я спася. Спирай веднага… спирай… Ах! Ти я уби!… Убиец… убиец… аз исках да я спася.
Но Бенето, пиян от ужас, без нито да разбира, гребете така, че веслата се огъваха.
Графинята остана сама в повредената лодка — неподвижна, безпомощна и без да може да извика за помощ. Смъртта протягаше към нея ледените си пръсти.
Годфроа д’Етижу знаете всичко това. Разбрал, че усилията му са безсмислени, той хвана едното весло и двамата съучастници се прегърбиха от отчаяните усилия да избягат по-бързо от мястото на извършеното престъпление. Те се страхуваха да не дочуят някакъв мъчителен вик или ужасния шум от нещо, което плува и върху което водата се затваря завинаги.
Изоставената лодка, почти неподвижна, балансираше над вълните. Въздухът, притиснат от ниските облаци, изглежда, че наблягаше върху нея с цялата си тежест. Д’Етижу и Оскар дьо Бенето бяха вече преполовили обратния път. Всякакъв шум секна.
В този момент лодката се наведе на дясната си страна. Изпадналата в бедствено състояние млада жена имаше усещането, че развръзката е близка. Нейната агония започваше. Тя не потрепери, не се възмути от неправдата. Примирението със смъртта предизвиква едно състояние на духа, когато на човек му се струва, че е вече от другата страна на живота.
Тя обаче се учуди, че не трепери от обсега на студената вода — нещо, което плашеше особено много нейната нежна женска плът. Не, лодката не се продънваше. По-скоро изглеждаше, че ще се преобърне — като че ли някой искаше да се прехвърли през борда.
Някой? Баронът? Неговият съучастник? Тя разбра, че не е нито единият, нито другият, защото един глас, който не познаваше, прошепна:
— Успокойте се, аз съм приятел, който иска да ви помогне…
Този приятел се наведе над нея и без да знае дори дали тя го чува или не, веднага обясни:
— Никога не сте ме виждали… Казвам се Раул… Раул д’Андрези… Всичко върви добре…Запуших отвора с едно дървено парче покрито с парцал. Ще поправим присъдата… но, трябва да се справя първо с този грамаден камък.
Той разряза с нож въжетата, с които беше омотана младата жена, после сграбчи камъка и успя да го изхвърли през борда. Накрая разкъса плата, с който беше завито лицето й, наведе се и й каза:
— Колко съм доволен! Нещата се преобърнаха, макар че не го вярвах, и ето ви свободна! Водата не успя да се изкачи до вас, нали? Какъв шанс! Страдате ли?
Тя прошепна така, че едва се разбираше:
— Боли ме глезенът… техните върви ми извиха крака.
— Това е нищо — каза той. — Главното сега е да достигнем до брега. Двамата негодяи несъмнено вече са слезли на брега и вероятно изкачват стълбите. Следователно няма защо да се опасяваме.
Той бързо набара едно гребло, което предварително бе скрил на дъното на лодката, седна на кърмата и продължи обясненията с радостен тон, като че ли нищо особено не се беше случило, нищо, което да се различава от една игра или забавление.
— Питам се, как да ви се представя малко по-точно? Никак не съм представителен сега, нали? С този костюм, нещо като бански гащета, изработен от мен, на който бях привързал но-жа…Раул д’Андрези ще ви служи, както случаят му позволи. А, този е много обикновен… но изненадващ разговор… Знаех, че се готви заговор против една дама… Тогава взех, разбира се, преднина… Слязох на плажа и когато двамата братовчеди се появиха, скочих във водата и се хванах за вашата лодка. Криех се зад борда, докато престъпниците влачеха лодката след себе си. Това е всичко, което направих. Нито единият, нито другият помисли, че водят заедно с жертвата си и нейния освободител, шампион по плуване, решен на всичко, за да я освободи. Няма друго за казване. По-късно ще научите историята в подробности, когато бъдете в състояние да ме разберете по-добре. Момент, имам една идея, която за последно ще ви избърборя. Той се спря за минута.