— Чува се мъжки глас — каза Раул и показа открехнатата входна врата.
— Това е общата зала. Тук тя ми сервираше закуската. Сигурно има няколко селяни вътре.
Графинята едва завърти думите си, когато вратата напълно се отвори и се появи доста възрастна жена с престилка от памучна тъкан и дървени обувки на нозете.
Жената се развълнува, като видя Жозефин Балзамо, затвори бързо вратата и започна да заеква. Нито не се разбра от това, което искате да каже.
— Какво има? — запита неспокойно графинята. Майка Васьор се поуспокои и замънка:
— Вървете си… спасявайте се… бързо…
— Но защо? Говорете де! Обяснете…
От устата на старата жена се чуха следните думи:
— Полиция… търсят ви… Обискираха стаята, в която сложих вашите куфари. Те чакат… Бягайте или сте загубена.
Графинята залитна, обзета от слабост, която я застави да се облегне на ръката на Раул. Нейните очи, умолявайки, потърсиха тези на младия мъж. Тя се чувстваше загубена и молете за помощта му.
Той бе смутен. Успя ла каже:
— Какво ви интересуват полицаите. Сигурно не сте тази, която търсят. Тогава?
— Не, не, търсят нея — повтори майка Васьор. — Търсят графинята. Спасете я…
Раул беше много бледен. Той схвана бързо точното значение на сцената, която можете да завърти със залавянето на графинята. Стисна окуражително ръцете й и я тласна обратно по пътеката.
Но едва пристъпила, тя ужасено се обърна, мърморейки:
— Жандарми!… Видяха ме…
Раул я прегърна и влязоха бързо в антрето след майка Васьор. Ханджийката треперете пяла и глупаво шептеше:
— Жандармите… полицаите…
— Тишина! — каза с басов глас Раул, който с мъка оставаше спокоен. — Тишина! — Аз отговарям за всичко. Колко са полицаите?
— Двама.
— И двама жандарми. Със сила не можем нищо да направим, обкръжени сме. Къде се намират куфарите, които са прегледали?
— Горе.
— А стълбището, което води дотам?
— Оттук.
— Добре. Останете спокойна и се постарайте да не се издавате, че сте ни видяла. Още един път — отговарям за всичко.
Той хвана ръката на графинята и се отправи към посочената врата. Стълбището бе много тясно и водете до мансардна стая, където бяха разпилени всичките рокли и цялото бельо, което са могли да намерят полицаите в куфарите на графинята. Раул с тихи стъпки се приближи до капандурата, пробита в средата на сламения покрив, и съгледа двамата жандарми, слезли от конете, да привързват юздите за стълбовете пред къщата.
Жозефин Балзамо не помръдваше. Раул забеляза нейното смутено лице с изострени от безпокойство черти. Това я беше състарило.
Той й каза:
— Бързо! Трябвала си смените дрехите! Сложете една от тези рокли… черна за предпочитане.
Той се обърна към капандурата и видя долу полицаите, които бяха излезли от странноприемницата, и жандармите да разговарят. Когато тя се преоблече, Раул взе сивата рокля, небрежно захвърлена от графинята върху леглото и я нахлузи през главата си. Той беше тънък, строен и роклята, която стигаше до глезените му и прикриваше напълно нозете, чудесно му ставаше. Изглеждаше толкова чаровен в дегизировката си и толкова хладнокръвен, че младата жена започна да се успокоява.
— Слушайте ги — каза Раул.
Чуваше се ясно разговорът, който четиримата мъже водеха пред прага на залата. Извисяваше се гласът на един от тях — без съмнение, някой от жандармите, който питаше с дебел и провлачен глас:
— Сигурни ли сте, че тя от време на време живее тук?
— Сигурни и пресигурни. Доказателството… два куфара са оставени в мансардата. Единият от тях носи нейното име: мадам Пелегрини. После… всеки познава майка Васьор като добра и честна жена, нали?
— По-добра и по-честна от майка Васьор няма в цялата област! Всеки го знае.
— Хубаво, майка Васьор ни каза, че тази Пелегрини е идвала да прекарва по няколко дни при нея за отмора.
— Дявол да го вземе! Между две кражби.
— Съвсем вярно.
— Щом плячката е добра за мадам Пелегрини, нали?
— Разбира се. Квалифицирани кражби. Мошеничества. Укривателство. С една дума, дявол и половина и свързаното с него… без да се смятат тълпата съучастници.
— Имаме ли отличителните й белези?
— И да, и не. Налице са два нейни портрета, но те са напълно различни. Единият от тях е нов, другият стар. Колкото до нейната възраст, е отбелязано — между тридесет и шестдесет години.
Те избухнаха в смях и дебелият глас отново поде:
— Сигурни ли сте в следата?
— И да, и не. Преди петнадесет дни е действала в Руан и Диеп. Там следата й се губи. Отново я намират на главната железопътна линия и пак я губят. Продължила ли е към Хавър, или се е отклонила към Фекамп? Невъзможно е да го узнаем. Изпаряване в нищото. Пълно объркване.