Раул завърти завързването, запуши добре устата му, обви главата му с пешкир и го завлече в будоара, където го привърза за краката на един масивен диван. После се върна при младата жена, която продължаваше да стене.
— Свърши се — каза й той. — Повече няма да го видите. Починете си. Ще отида да се погрижа за вашата прислужница и ще узная какво е станало с нея.
Откри Валантен на приземния етаж, завързана в един ъгъл на салона. Тя бе умна жена. Като знаеше, че нападателят вече не може да пакости, не се обърка и се съобрази с нарежданията на Раул, който й каза:
— Агент съм на тайната полиция. Спасих господарката ви. Идете и се погрижете за нея. Ще разпитам мъжа, за да разбера дали няма съучастници и кой го е изпратил.
Раул я побутна към стълбището. Имаше намерение да остане сам, за да се съсредоточи върху нерадостните мисли, които го безпокояха. Мислите бяха толкова неясни, че на моменти искаше да се отърве от тях, и ако послушаше инстинкта си и оставеше на случая грижата да оправи заплетената ситуация, би изоставил бойното поле и би избягал обратно т? съседната къща.
Но той не можеше да се подчини на топа свое желание. Не беше в характера му да се предава без бой. Неговото самообладание и убеждение, че може да командва положението като човек, който знае да взема решения при най-критични обстоятелства, го заставяха да действа. Той пресече двора и бавно опипа ключалката на градинската врата, като леко я открехна.
През процепа хвърли един поглед: от другата страна на улицата, малко по-надолу, бе спряла старата берлина.
На капрата съвсем млад слуга, когото бе виждал няколко пъти с Леонар и се казваше Доминик, пазеше конете.
Но вътре в колата дали нямаше друг съучастник? И кой беше този съучастник?
Раул не затвори вратата. Очевидно подозренията му се потвърждаваха и никой на света не би го разубедил да не отиде докрай. И тъй той се върна, изкачи се по стълбите и се наведе над пленника.
По време на борбата го бе учудила една подробност: голяма дървена свирка, завързана на верижка, се бе изплъзнала от джоба на Леонар, който въпреки опасността я беше хванал с машинално движение, като че ли се опасяваше да не загуби този инструмент. Автоматически в главата на Раул възникна въпросът трябваше ли Леонар в случай на опасност да си послужи със свирката, за да избяга съучастникът му, или напротив, това беше сигнал, когато обстоятелствата го налагат, за призоваването му?
По интуиция Раул прие последната хипотеза. Отвори прозореца за малко време — колкото беше необходимо, за да надуе свирката.
Скрит зад дантеленото перде, той зачака.
В гърдите сърцето му неспокойно подскачаше. Никога досега не беше изпитвал подобна тръпчива и отвратителна болка. В себе си той не се съмняваше в това, което щеше да се случи, и знаеше кой щеше да се появи на вратата. Но въпреки цялата очевидност се надяваше да не е така. Той не приемаше, той не се съгласяваше да приеме, че в тази тъмна афера убиецът Леонар е само съучастник.
Тежкото крило на вратата се блъсна.
— Ах! — безнадеждно извика Раул.
Жозефин Балзамо бе на входната врата.
Тя влезе спокойно и толкова непринудено, като че ли правеше посещение на своя приятелка. От момента, в който Леонар беше изсвирил, за нея пътят беше свободен и сега тя се представяше. Със спусната воалетка, с лека стъпка пресече двора и се вмъкна в къщата.
Раул беше вече възвърнал хладнокръвието си. Неговото сърце се успокои. Беше готов да кръстоса шпага с втория нападател, да се сражава така, както се беше сражавал с първия, само че с по-различни, но също ефикасни оръжия. Той извика полугласно Валантен и й каза:
— Каквото и да се случи, нито дума. Има заговор срещу Бриджит Руселен и искам да го осуетя. Ето още един от съучастниците. Абсолютна тишина, нали?
Прислужничката предложи:
— Мога да помогна, господине… да изтичам в комисариата…
— В никакъв случай. Ако аферата се разкрие, рискуваме нещата да вземат лош обрат за вашата господарка. Отговарям за всичко при условие, че никакъв шум няма да проникне в тази стая, никакъв!
— Добре, господине.
Раул затвори двете свързващи врати. Стаята, в която се намираше Бриджит Руселен, и тази, в която щеше да се разиграе схватката между него и Жозин, бяха изолирани. Както се надяваше, никакъв шум не можете да проникне от едната в другата.
В този момент Жозефин Балзамо се появи на стълбищната площадка. Тя го видя.
По дрехите също разпозна завързаното тяло на Леонар.
Незабавно Раул получи нагледен урок за това, което Жозефин Балзамо можеше да наложи с волята си в подобни тежки моменти. Без да се опитва да играе на дребно, констатирайки неочакваното му присъствие и безпорядъка в стаята, в която Леонар беше пленник, тя светкавично овладя разтърсилото я вълнение, размисли за секунда и като разбра всичко, запита: