— Какво значи това? Какво правиш тук, Раул? Кой е завързал Леонар?
После вдигна воалетката си и простичко се усмихна на напълно уверения в себе си Раул — този, от когото най-много се безпокоеше в момента.
— Защо ме гледаш така, Раул!?
На него му трябваше известно време, за да й отговори. Думите, които щеше да каже, бяха ужасни и затова я гледаше право в лицето, за да не му убегне нито едно потрепване на мускулите й, нито едно примигване на очите й. Той прошепна:
— Бриджит Руселен е била убита.
— Бриджит Руселен?
— Да, снощната актриса, тази с лентата със скъпоценни камъни на челото и ти няма да се осмелиш да кажеш, че не знаеш коя е тя, защото си тук, при нея, и понеже си натоварила Леонар да те предупреди тутакси след свършването на работата.
Тя изглеждаше потресена.
— Леонар. Това е бил Леонар?
— Да — заяви Раул. — Той е убил Бриджит. Аз го изненадах, когато я стискаше с две ръце за шията.
Той я видя, че тя трепереше и че нейната първоначална увереност се разколебава. Тя заекна:
— Ах! Негодникът… негодникът… възможно ли е той да е направил това?
И добави по-ниско, с ужас, който пресичаше думите й:
— Той е убил… той е убил… Възможно ли е?! Той винаги ми се е клел, че няма да убива повече… той ми се е клел… Ох! Не искам да повярвам…
Беше ли искрена или играеше комедия? Беше ли действал Леонар в пристъп на внезапна лудост или според предписаните от нея инструкции и шансът му беше изневерил? Страшни въпроси, които Раул сам си поставяше, без да може да си отговори.
Жозефин Балзамо повдигна глава и го погледна с пълни със сълзи очи, после внезапно се хвърли към него с прилепени като за молитва длани.
— Раул… Раул, защо ме гледаш така? Не… не… нали? Ти не ме обвиняваш… Ах! Това би било мъчително… Би ли могъл да допуснеш, че съм знаела?… Че съм заповядала или разрешила това отвратително престъпление?… Не… Закълни ми се, че не вярваш! Ох! Раул, погледни ме… Раул, скъпи…
Той малко грубо я застави да седне. После отблъсна Леонар в сянката на стената. След като се поразходи нагоре-надолу, отново се върна при Калиостро и я стисна за рамото. Тя потръпна и бавно повдигна очи.
— Слушай ме, Жозин — натъртено каза той с глас, който беше много повече глас на неприятел и обвинител, отколкото на любовник, — слушай ме. Ако до половин час не ме осветлиш напълно за тази афера и за всички машинации, които я усложняват, ще действам спрямо теб като спрямо смъртен враг, доброволно или със сила ще тс отдалеча от тази къща, ще отида в най-близкия комисариат и ще издам престъплението, което твоят съучастник Леонар извърти току-що спрямо Бриджит Руселен. След което ще те оставя да се оправят сама. Знай, че никакъв спомен за минала обич или за минали наслади няма да ме спре.
Тя отново го изгледа. Сълзите продължаваха да мокрят пребледнелите й страни.
— Раул, скъпи… защо ме измъчват?
— Аз измъчвам повече себе си. Условията ги знаеш. Питам: искаш ли да говориш?
ГЛАВА VIII
ВОЛЯТА НА РАУЛ И ВОЛЯТА НА ЖОЗИН
Войната беше обявена в избран от Раул момент. Имате всички шансове да я спечели. Жозефин Балзамо бе хваната натясно ненадейно и щете да бъде подложена на атака, силата на която не би могла да предположи.
Разбира се, една жена с нейната закалка нямате да се съгласи да загуби. Щете да се съпротивлява, но не можете да допусне само едно нето — че нежният и прекрасен любовник, какъвто беше Раул д’Андрези, може да стане неумолим и да наложи сурови изисквания спрямо нейната воля. Затова тя прибягна до ласкателства, до сълзи, до обещания, с две думи, до всички познати женски хитрини, с помощта на които един мъж може да бъде омилостивен. Раул се показа безмилостен.
— Ти ще говориш! До гуша ми дойде от тъмнината, в която се движим. Възможно е на теб да ти харесва, но на мен — не! Трябва да се изясним.
— Но за какво? — раздразнено се провикна тя. — Още ли те интересува миналото ми.
— То ти принадлежи — каза Раул. — Открий миналото си, ако не се страхуваш да го узная. Ясно ми е, че винаги ще останеш загадка за мен, а и за всички, че твоето хубаво лице няма да ме осведоми за това, което става в дъното на душата ти. Това, което искам да узная, е само частта от живота ти, която се докосва до моя живот. Ние имаме обща цел. Покажи ми пътя, който следват. Ако ли не, рискуваш да понесеш последствията от престъплението на Леонар, а аз не искам това! Той удари с юмрук по дланта си.