Сега Калиостро не беше в състояние да владее напълно всичките си съпротивителни средства. Предполагаемото убийство на Бриджит Руселен беше действие, подкопаващо нейните възможности за съпротива, и спектакълът със завързания Леонар се прибавяте, за да довърши нервната й разруха. Раул се възползва бързо, както искате, от предоставения му случай, извлече полза от преимуществата си и осигури чрез заплаха или страх, чрез сила или хитрост окончателната си победа.
Той беше господарят. Беше заставил Жозефин Балзамо да се предаде и в същото време дисциплинираше своята любов. Целувки, ласки, опити за съблазън, пристъпи на желание — не се страхуваше повече от нищо, понеже бе стигнал до границата на разрива. Раул махна покривката от кръглата масичка и я хвърли върху Леонар. После се върна и седна до Жозин.
— Слушам.
Тя му хвърли поглед, в който се четеше ненавист и безсилен гняв, и прошепна:
— Ти грешиш. Възползва се от моя мимолетна слабост, за да изискаш изповед, която щях да направя при пръв удобен случай, но по собствена воля. Това унижение е безполезно, Раул.
Той твърдо повтори:
— Слушам. Тогава тя каза:
— Ти го поиска. Да свършим, колкото е възможно по-бързо. Правя го, като изпускам всички подробности, за да отидем право към целта. Разказът ми няма да бъде нито продължителен, нито комплициран. Един прост рапорт. И така, преди двадесет и четири години, през месеците, които предшестваха войната от 1870 година между Франция и Прусия, кардинал Дьо Боншоз, архиепископ на Руан и сенатор, по време на обиколка в областта Ко е бил застигнат от ужасна буря и е трябвало да се укрие в замъка Гюйор, в който тогава е живеел последният му собственик, рицарят Дез Об, старец, наближаващ деветдесетте, но помнещ всичко и с бистра глава. Той го помолил да бъде приет и изслушан частно, за което незабавно получил съгласие, и разговорът траял доста дълго време. Ето в резюме странното разкритие, което чул тогава кардинал Дьо Боншоз — резюме, което по-късно написва и за което никога няма да спомене нито една дума.
Ето го. Аз го зная наизуст:
„Монсеньор — започнал старият рицар, — няма никак да се учудите, ако ви кажа, че моите първи години са протекли в средата на големия революционен смут. В епохата на терора бях на двадесет години, сирак, и всеки ден придружавах моята леля Дез Об в съседния затвор, където тя раздаваше малки помощи и се грижете за болните. Там бяха събрани всякакви хора и ги съдеха и осъждаха безразборно. Имах възможността да посещавам често един добър човек, на когото никой не знаеше името, нито по какъв донос е арестуван. Учтивостта, която му оказах, и моето почитание му вдъхнаха доверие. Аз спечелих неговата привързаност и вечерта на същия ден, в който беше осъден на смърт, той ми каза:
— Мое дете, утре призори жандармите ще ме отведат на ешафода и ще умра, без да се знае кой съм. Така поисках и само Бог ще ме съди. Няма да кажа и на теб. Но събитията изискват да ти направя някои признания и те моля да ги изслушаш като мъж и по-късно, когато стане необходимо, да бъдеш лоялен и хладнокръвен. Мисията, с която те натоварвам, е от значителна важност. Аз съм убеден, мое дете, че ти ще съумееш да бъдеш на висота, за да се справиш със задачата, и каквото и да се случи, да запазиш тайната, от която зависят извънредно важни интереси.
Той най-после ми съобщи — продължил рицарят Дез Об, — че е бил свещеник и като такъв — пазител на неизчерпаеми богатства от скъпоценни камъни с толкова голяма чистота, че най-високата продажна стойност на всеки един от тях никога не би могла да бъде достигната. Паралелно с тяхното натрупване тези камъни са били подреждани в най-оригиналното скривалище, което би могло да съществува. В един край на областта Ко, на свободен терен, на който всички могат да отидат на разходка, се показва на повърхността на земята един от тези грамадни камъни, които са служели, а и още служат за отбелязване границите на владения, полета, овощни градини, ливади, гори и т.н. Този граничен знак, забит изцяло в почвата и заобиколен от храсти, е бил пробит в най-горната си част от две или три естествени пукнатини, впоследствие запълнени със земя, върху която били поникнали дребни растения и диви цветя. Точно там, в една от тези цепнатини, на която всеки път е отстранявана буцата пръст, за да се постави отново грижливо на място, точно там, в тази спестовна касичка, са пускани великолепните скъпоценни камъни. Понастоящем кухините са запълнени, тъй като не са добавяни нови скъпоценни камъни. Новите са били поставяни в дървено сандъче, което свещеникът е заровил до граничния камък няколко дни преди неговото арестуване.