Той много точно ми посочи мястото и ми съобщи една формула, съставена от една-единствена дума. В случай на забрава, тя също го посочваше.
Трябваше отново да обещая, че незабавно след настъпването на по-спокойно време, това ще рече една дата, която той определи твърде точно — след двадесетина години, ще отида най-напред да се уверя, че всичко е на мястото си и че от тази дата ще присъствам всяка година на прочутата голяма литургия в неделята на Великден в църквата на село Гюйор.
През някоя Великденска неделя ще забележа до съда със светена вода един мъж, облечен в черно. След като кажех името си на този човек, той трябвате да ме заведе до един канделабър със седем поставки за свещи, който се запалва само в празнични дни. На свой ред аз незабавно трябваше да му кажа формулата за мястото.
Това бяха двата знака за разпознаване между нас. След това да го заведа точно до гранитния граничен камък.
Аз се заклех във вечното спасение, че сляпо ще се съобразявам с дадените инструкции. Следващия ден достойният свещеник се качи на ешафода.
Монсеньор, макар и много млад, религиозно спазвах клетвата си за мълчание. Леля ми Дез Об почина, аз влязох в Нормандския полк и изкарах в него всички войни на Директорията и Империята. Когато падна Наполеон, бях на тридесет и три години. Имах чин полковник и ме разжалваха, тъй като бях от хората на маршал Ней18. Когато се върнах в Ко, най-напред отидох до скривалището, където лесно забелязах гранитния камък, после, в неделята на Великден през 1816 година, в църквата на Гюйор, видях до олтара канделабъра от мед. Тази неделя мъжът, облечен в черно, не беше пред съда със светена вода.
Следващия Великден се върнах отново там, както и всяка следваща неделя, защото междувременно бях купил замъка Гюйор, който от няколко години беше обявен за продан.
По този начин, като войник на пост, стоях на стража на мястото, което ми бяха посочили. И чаках.
Монсеньор, минаха петдесет и пет години, откакто чакам. Не дойде никой, не съм чувал да се спомене каквото и да е за тази история. Камъкът не е мръднал. Канделабърът е запалван в предписаните дни от клисаря на Гюйор. Но мъжът, облечен в черно, никога не дойде на срещата.
Какво трябваше да правя? Към кого да се обърна? Да направя постъпки пред църковните власти? Да помоля за аудиенция френския крал? Не, моята задача бе стриктно определена. Нямах правото да я изпълнявам по друг начин.
Аз мълчах. Но как ме гризеше съвестта! Какво болезнено безпокойство! Каква мъка при мисълта, че можех да умра и да отнеса в гроба една толкова голяма тайна!
Монсеньор, от тази вечер всичките ми тревоги и съмнения са разпръснати. Вашето съдбовно идване в моя замък ми прилича на неопровержима проява на Божествената воля. Вие едновременно сте духовната и светската власт. Като архиепископ вие представлявате Църквата. Като сенатор вие представлявате Франция. Аз не рискувам да се излъжа, като ви правя тези разкрития, които интересуват и едната, и другата. Обаче вие сте, който ще избирате, монсеньор! Действайте. Преговаряйте. И когато ми кажете в чии ръце ще трябва да бъде вложен светия влог, ще ви дам необходимите указания.“
Кардинал Дьо Боншоз слушал, без да го прекъсва. Но не е могъл да се сдържи и да не каже на рицаря Дез Об, че историята не е много правдоподобна. В отговор рицарят Дез Об излязъл и се върнал отново с малко дървено сандъче в ръце.
„Ето сандъчето, за което свещеникът ми беше говорил и което намерих там. Изглеждаше ми по-разумно да го взема със себе си. Вземете го, монсеньор, и дайте за оценка стотината скъпоценни камъни, които то съдържа. Тогава вие ще повярвате, че моята история е достоверна и достойният свещеник не е грешил, когато е говорел за неизчислимо богатство. Според неговите преценки гранитният стълб съдържа около десет хиляди камъка, красиви като тези тук.“
Настойчивостта на рицаря и доказателствата, които е представил, накарали кардинала, който се е ангажирал, да продължи работата и да съобщи лично на стареца за решението на въпроса.
След това обещание разговорът свършил. Архиепископът твърдо решил да го спазва, но събитията са попречили на неговото изпълнение. Тези събития, Раул, ти знаеш, са били най-напред обявяването на войната между Франция и Прусия и бедствията, които са последвали. Тежките задължения и неговият пост не са му оставяли свободно време. Империята се сгромолясва. Месеците минават.
Когато Руан е заплашен от настъпващите прусаци, кардиналът, желаещ да експедира някои документи с голяма важност в Англия, има идеята да присъедини към пратката сандъчето на рицаря. На 4 декември, един лен преди прусаците да влязат в града, един доверен слуга, бедният Жобер, се намирал в кабриолет, който летял по пътя за Хавър, където той е трябвало да се качи на кораб.
18
Ней, Мишел /1769-1815 г./ — имперски маршал, взел участие във всички войни на Наполеон, включително и в похода до Москва. Помилван от Людовик XVI, той се присъединява с войските си към императора при бягството му от остров Елба. Разстрелян през втората Реставрация. Б.пр.