Два дни по-късно кардиналът научава, че трупът на Жобер е бил намерен захвърлен в един овраг в гората на Руврей на десет километра от Руан. Куфарът с документите е бил донесен обратно на кардинала. Кабриолетът, конят и дървеното ковчеже са били изчезнали. Получените официални сведения сочели, че нещастният слуга е бил разпознат от германците. Един техен конен отряд се е подвизавал отвъд Руан, за да ограбва колите на бягащите към Хавър богати буржоа.
Малшансът продължава. В началото на януари следващата година кардиналът приема пратеник на рицаря Дез Об. Старецът не е можал да преживее поражението на страната си. Преди да умре, той бил надраскал почти неразбираемо следните две фрази:
„Думата на формулата, която посочва мястото, е гравирана на дъното на ковчежето… Аз скрих медния канделабър в моята градина.“
По такъв начин нишката, водеща към разгадаването на тайната, се прекъсваше. Сандъчето беше откраднато, нямаше нито едно доказателство, което да потвърди, че разказът на рицаря Дез Об съдържа и най-малката частица истина. Никой не бе виждал скъпоценните камъни. Бяха ли те истински? Нещо повече: съществуваха ли те освен във въображението на рицаря? Сандъчето не беше ли просто кутия за няколко театрални бижута и цветни камъчета?
Малко по малко съмнението нахлуваше в съзнанието на кардинала, съмнение доста упорито, за да се реши да продължава да пази мълчание. Той започна да счита разказа на рицаря Дез Об за старческо бълнуване. Би било опасно да се разпространяват подобни смешни неща. Следователно да се мълчи. Но…
— Но… — повтори Раул д’Андрези, необикновено развълнуван от тези сметни неща.
— Но преди да вземе окончателно решение — отговори Жозефин Балзамо, — кардиналът написва няколко страници за разговора си в замъка Гюйор и за последвалите инциденти, страници, които забравя да изгори или изгубва и които, няколко години след неговата смърт, са намерени в една от книгите му по теология при продаването на търг на библиотеката му.
— От кого са намерени?
— От Боманян.
Жозефин Балзамо беше разказала тази история, държейки наведена главата си и с монотонен глас, като че ли разказва урок. Повдигайки очи, тя остана поразена от изражението на Раул.
— Какво ти е? — попита тя.
— Твоята история ме шашна. Мисля, Жозин, ама мисли и ти, че признанията на трима старчоци, които са си предавали факела през годините, навъртат повече от един век. Остава само на изходната точка да прикачим някаква легенда от Средните векове. Като казвам легенда, разбирай някаква страхотна тайна. Веригата не е скъсана. Всички халки са на мястото си. Последната халка от тази верига е Боманян, който се появява на сцената. Какво е направил Боманян? Трябва ли да го обявим достоен за отредената му роля, или да го лишим от нея? Трябва ли да се сдружим с него, или да му изскубнем от ръцете факела?
Възбудата на Раул убеждаваше Калиостро, че би могла да прекъсне разказа си дотук. Тя се колебаеше. Най-важните, но и най-тежките думи, защото се отнасяха за нейната роля в аферата, още не бяха казани. Но Раул я подкани:
— Продължавай, Жозин. Излизаме на чудесен път. Да вървим заедно и заедно да вземем наградата, която е почти в ръцете ни. Тя се намира на края на пътя, а всеки път води до определено място и свършва. Привърши и ти разказа си.
Тя продължи.
— Човекът Боманян се обяснява с една дума — честолюбец. В началото той постави религиозното си призвание, което е реално, в услуга на своята амбиция, а тя е огромна. Двете неща го заведоха в ордена на йезуитите, в който заема важен пост. Откриването на спомените го опиянява. Пред него са се открили широки хоризонти. Той успява да убеди някои по-вишестоящи от него, запалва ги за завладяването на богатството и сполучва да постави в действие за полза на своето общество цялото влияние, с което разполагат йезуитите.
Скоро той групира около себе си дванадесетина провинциални благородници, повече или по-малко честни, повече или по-малко задлъжнели, на които разкрива само част от аферата, и ги организира в една истинска асоциация от конспиратори, готови на всичко. На всеки е определено поле за действие, на всеки — отделна сфера на изследване. Боманян ги държи в ръцете си чрез парите, с които е разточителен. Поне това не може да му се отрече.