Тя повдигна рамене и замълча. Беше ли предпазливост? Надменност? Протест срещу очевидната абсурдност?
— Аз не преценявам това мълчание нито като признание, нито като отричане — отново започна Годфроа д’Етижу, обръщайки се към своите приятели. — Думите на тази жена нямат никакво значение и ще бъде загубено време, ако почнем да ги опровергаваме. Ние сме се събрали, за да вземем съдбоносни решения по една афера, която всички знаем, но на която мнозинството от нас не познава известни детайли. Следователно, крайно необходимо е да си припомним фактите. Те са описани в резюме и аз ще ви ги прочета. Моля ви да ме слушате внимателно.
Той извади няколко ръкописни листа и започна да ги чете. Раул беше сигурен, че те са редактирани от Боманян.
"В края на месец март 1870 година, четири месеца преди началото на войната между Франция и Прусия, сред пълната с чужденци столица на французите никой не привличаше така често вниманието като графиня Дьо Калиостро. Нейното име интригуваше. Романът3 на Александър Дюма-баща въведе на мода Жозеф Балзамо, наричащ себе си граф Дьо Калиостро. Използваща същите начини на действие и даже по-дръзки, тя се хвалеше, че е дъщеря на Калиостро и говореше за събитията от времето на Наполеон I. Беше много хубава, богата и представена в двора на Наполеон III. Тогава много се говореше за сеансите, на които императрица Йожени събираше около красивата графиня най-интимния кръг от придворните си. Един брой от тайно печатания сатиричен вестник „Шаривари“, незабавно конфискуван от властите, ни разказва за подобен сеанс, на който е присъствал един от неговите нещастни сътрудници. Помествам по-долу неговия разказ:
"Нещо за новата Джоконда. Израз, който не се сменя, но не може да се отдели, който е и ласкаво наивен, и жесток, и порочен. Фантазия на гениален художник? Погледът е блестящ — таи едновременно надежда и горчивина, допълва неизменната усмивка и не можем да не се съгласим с осемдесетте години, които тя самата си дава. Ето в този момент тя изважда от джоба си малко златно огледало, изсипва върху него две капки от незабележим флакон, избърсва го и се съзерцава. И отново пред нас на огледалото се появява очарователна младост.
Когато я запитахме, ни отговори:
— Това огледало е принадлежало на граф Дьо Калиостро. За тези, които с вяра се оглеждат в него, времето спира. Гледайте, датата е изписана върху рамката — 1783 година — и е последвана от четири черти, изброяващи четири големи тайни. Тези тайни, които беше готов да разгадае, той знаеше лично от кралица Мария-Антоанета и казваше: „Личността, която намери ключа за разгадаването на тайните, ще бъде крал на кралете.“
— Би ли могло да се узнаят? — запита някой.
— Защо не? Да се узнаят, значи да се разшифроват. Самият Калиостро нямаше време да стори това. Аз мога само да ви предам наименованията на тайните. Ето ги4:
In robore fortuna.
Надгробният камък на кралете на Бохемия.
Сполуката на кралете на Франция.
Канделабърът със седем поставки.
Тя говори след това с всеки един от нас и направи разкрития, който ни удивиха.
До този момент всичко беше само една прелюдия. Императрицата, която се въздържаше да поставя въпроси, засягащи я персонално, благоволи да я запита за някои събития, които биха могли да станат в бъдеще.
— Доколко, ваше величество, бихте благоволили да ми подскажете леко за това, от което се интересувате — каза графинята и й протегна огледалото.
После тя започна да разглежда изпаренията, които, духайки, разстилаше по повърхността на огледалото и тихо замърмори:
— Виждам ясно хубави неща… една голяма война през това лято… победа… завръщане на войските под Триумфалната арка… акламират императора… принца…
— Този е — каза Годфроа д’Етижу — документът, който ни бе предаден. Наистина, много объркващ документ, защото е бил публикуван много седмици преди обявяването на войната. Каква е била тази жена? Авантюристка? Чие нареждане е изпълнявала? Това предсказание, внушено от неуравновесена личност, е довело до злощастната катастрофа от 1870 година. Някой (чета същия брой на „Шаривари“) един ден й бил казал:
— Щом ви харесва, останете дъщеря на Калиостро. Но коя е вашата майка?
— Моята майка — отговорила тя — трябва да търсите много високо между съвременничките на Калиостро… Още по-високо… Да, точно така… Жозефин дьо Боарне… бъдещата жена на Наполеон Бонапарт, бъдещата императрица…
Полицията на Наполеон III не можеше да остане безучастна. В края на месец юни беше представен секретен доклад от един от най-добрите агенти, изготвен вследствие на задълбочено разследване. В доклада се посочва следното:
4
Първата тайна беше разкрита от една девойка (виж книгата „Доротея — танцьорката на въже“). Следващите две бяха разкрити от Арсен Люпен (виж книгите „Островът на трийсетте ковчега“ и „Кухата игла“). Четвъртата е предмет на тази книга. Б. а.