Жозефин Балзамо, свикнала със спиритическите сеанси, където полуочертаните сенки на фантомите приемат образа на този, когото сме повикали, даде име на ужасяващото видение, излизащо от мрака. То беше облечено в бяло и тя не можеше да определи дали изкривяването на устата му беше усмивка или яростна гримаса.
Тя измънка:
— Раул… Раул… Какво искаш от мен?
Фантомът разтвори една от завесите и тръгна покрай леглото.
Жозин затвори очи, стенейки, но почти веднага ги отвори отново и впери поглед във видението. Да, халюцинацията продължаваше. То се приближаваше с плавни движения, разместваше предметите пред него и смущаваше тишината. Почти веднага тя усети една ръка върху рамото си, която в никакъв случай не беше на фантома.
Весел глас се обади:
— Отговори ми, скъпа Жозин, дали мога да ти дам съвет: да помолиш княз Лаворнев да ти предложи малка каюта за почивка? Ти имаш нужда от нея, моя малка Жозин! Ти ме взе за фантом, за видение, мен, Раул д’Андрези! Макар че съм по пижама, аз не съм непознат за теб. Даже и в това облекло, скъпа.
Докато той обличаше костюма си и връзваше връзката си, тя повтаряше несвързано:
— Ти! Ти!…
— Да, Господи, да, аз!
И като седна до нея, той шеговито й каза:
— Най-вече, моя приятелко, не мъмри княз Лаворнев и не мисли, че ме е оставил да се измъкна още един път. Не, това, което твоите приятели и милият княз отнесоха, беше просто един дюшек и манекен от парцали, който се беше завил в чаршафите. Колкото до мен, аз не съм напускал топлото си местенце, от което веднага се отказах, щом ти се махна от поста си отвън, зад капаците на прозореца.
Жозефин Балзамо остана неподвижна. Тя беше неспособна да направи и най-малкото движение. Изглеждаше смазана.
— Дявол да го вземе! — извика той. — Ти се чувстваш неудобно. Искаш ли чашка ликьор, за да се съвземеш? Признавам ти, Жозефин, че разбирам положението ти и не бих искал да бъда на твое място. Милите приятелчета си заминаха… невъзможна помощ преди един часа след полунощ… и срещу теб, в една стая, отвлеченият Раул. Има защо да виждаш нещата в черно! Бедната ми Жозефин… Какво задно салто!
Той се наведе и прибра фотографията на Кларис.
— Моята годеница е много красива, нали? С удоволствие забелязах, че преди малко я гледаше с възхищение. Знаеш ли, че ще се оженим след няколко дни? Калиостро прошепна:
— Тя е мъртва.
— Наистина — отговори той. — Чух да се говори за това. Дребният млад мъж я пронизал в леглото й, нали?
— Да.
— Удар с кама?
— Три удара с кама в самото сърце — каза тя.
— О! Стигаше само един — отбеляза Раул. Тя бавно, като че ли на себе си, повтори:
— Тя е мъртва, тя е мъртва. Той изръмжа:
— Какво искаш? Това се случва и в най-добрите семейства. И за такава дреболия няма да се откажа от проектите си. Мъртва или жива, ще се оженя за нея. Ще се подредим както можем… Ти добре се нареди…
— Какво искаш да кажеш? — запита Жозефин Балзамо, която започна да се тревожи от подигравките на Раул.
— Какво ли? Баронът те удави за пръв път. За втори път ти потъна с кораба си „Светулка“. Е, добре! Тези истории не ти попречиха да бъдеш тук. Кларис е получила три удара с кама. Това не може да бъде причина да не се оженя за нея. Но най-напред сигурна ли си в това, което заявяваш?
— Един от моите хора я уби.
— Защо?
— Защото я мразя.
— Чудесно! И това е най-голямото основание да убиеш някого. А ти видя ли, че я е убил? Или ти каза, че я убил?
Тя го изгледа.
— Защо би ме излъгал?
— Я виж ти! За да пипне десетте хиляди франка, които му даде.
— Доминик е неспособен да ме предаде. Той не би ме предал и за сто хиляди франка. И друго: той добре знае, че мога да го намеря, ако ме предаде. Сега ме чака заедно с другите.
— Сигурна ли си, Жозин, че те чака?
Тя изтръпна. Имаше впечатлението, че се върти в омагьосан кръг.
Раул поклати глава.
— Много е куриозно това, което с теб направихме един срещу друг. Жозин, как можеш да бъдеш толкова наивна, за да повярваш, че съм могъл да се подведа дори само за минутка от експлозията на „Светулка“, от мнимото удавяне на Пелегрини—Калиостро и от глупавата история, разказана от княз Лаворнев? Как не можа да отгатнеш, че едно момче, което не е слабоумно и което се е възпитавало в твоето училище на живота — и то какво училище, Света Дево! — ще разчете играта ти, както се чете в отворена Библия? Наистина, колко практично е това потопяване! Затънала в престъпления, с ръце почервенели от кръв, преследвана от полицията… Тогава потъва един стар кораб и заедно с него злодеянията и откраднатото съкровище. Всичко отива на дъното на морето. Всичко е загинало и изчезнало. По-нататък кожата се сменя и отново започват, разбира се, малко по-далеч и под друго име, да убиват, да измъчват и да цапат ръцете си с кръв. Кой? Кои? Разправяй това на другите, стара приятелко! Колкото до мен, когато прочетох за катастрофата, си казах: „Раул, отваряй си очите, и то добре!“ И дойдох тук.