Изречението остана недовършено. Внезапно Калиостро направи пълно завъртане и револверът, за който лекомислено се шегуваше Раул, блесна в ръката й.
Тя стреля веднага. Но Раул, който се беше подготвил, успя да стисне ръката й, и да я извие към нея. Тя падна, улучена в гърдите.
Сцената беше толкова брутална и развръзката така непредвидена, че той застана озадачен пред неподвижното тяло, простряно възнак на леглото с побеляло лице.
При все това никакво безпокойство не го измъчваше. Той не помисли, че тя би могла да бъде мъртва, и наистина, като се наведе, установи, че сърцето й биеше равномерно. Той взе от чекмеджето ножица и разряза корсажа. Куршумът не беше успял да проникне, бе се плъзнал и леко одраскал кожата малко над черната бенка над дясната гърда.
„Напълно безопасна рана“ — си каза той, като мислеше, че смъртта на подобно създание би могла да бъде само справедлива и желана.
Той държеше ножицата в ръката си с острието напред и се питаше дали не е негово задължение да прободе тази толкова прекрасна жена, да разреже плътта и да унищожи тази сирена, за да не й дава повече възможност да вреди? Или да й направи един дълбок белег като кръст на челото и така белязана, тя да предупреждава хората и да кара кожата им да настръхва от ужас? Какво справедливо наказание и каква предпазна мярка! Колко нещастия ще се избегнат и колко престъпления ще се предотвратят!
Раул нямаше кураж да го направи и не искаше да си присвоява правото да наказва. И после, беше я обичал много…
Той остана дълго време до нея и я съзерцаваше с безкрайна тъга. Не направи нито едно движение. Беше пълен с горчивина и отвращение. Борбата го беше изтощила, а и не само тя. Жозин беше неговата първа голяма любов. При нея за пръв път наивното сърце влага цялата си свежест и душата изпитва сладостното чувство, че се е сляла напълно с душата на любимия. Моментите на пълно физическо сливане винаги оставят в съзнанието ни нежен спомен, който никога не може да бъде забравен, нито напълно потъпкан от ненавист и злоба.
През целия си живот Раул запази покрай устните си две дълбоки бръчки на разочарование, а в душата си — впечатлението, че носи позорно петно.
Тя въздъхна по-дълбоко и повдигна клепачи.
Тогава той изпита непреодолима нужда да не я вижда повече и даже да не мисли повече за нея.
Отвори прозореца и се ослуша. Стори му се, че по пътеката чува стъпки. Леонар сигурно идваше от брега, за да докладва, че експедицията се отлага, тъй като жертвата е манекен. Тревожеше го без съмнение и закъснението на Жозефин Балзамо и той идваше да й помогне, ако е в опасност.
„Нека я намери тук и я занесе — си каза Раул. — Нека живее или умре! Нека бъде щастлива или нещастна! Безразлично ми е… Нищо повече не искам да знам за нея. Стига! Стига този ад!“
И без да каже дума, без да погледне жената, която му протягаше умолително ръце, той си тръгна…
На следващата сутрин Раул се представи на Кларис д’Етижу.
Той не беше виждал напоследък младото момиче, за да не отваря много рано още незаздравелите й рани. Но тя знаеше, че е тук, и той веднага разбра, че времето вече беше свършило своята работа. Бузите й бяха по-розови. Очите й бяха изпълнени с надежда.
— Кларис — каза й той, — от първия ден ми обещахте да ми простите за всичко…
— Няма за какво да ви прощавам, Раул — отговори младото момиче, като мислеше за баща си.
— Да, Кларис, причиних ви много мъки. Причиних много и на себе си и желая не само вашата любов, а и вашите грижи и закрила. Имам нужда от вас, Кларис, за да забравя ужасните спомени, да си възвърна вярата в живота и да воювам против лошите неща, които са в мен и ме повличат… където не бих искал да ходя. Ако ми помогнете, аз съм уверен, че ще стана честен човек, и чистосърдечно ви обещавам, че ще бъдете щастлива. Искате ли да станете моя жена, Кларис?
Тя му протегна ръката си.
ЕПИЛОГ
Както беше предвидил Раул, цялата злокобна система от интриги, предназначена, за да се завладее легендарното съкровище, остана в сянка. Самоубийството на Боманян, приключенията на Пелегрини, мистериозното присъствие на графиня Дьо Калиостро, нейното бягство, корабокрушението на „Светулка“, а също и другите факти правосъдието не можа или не пожела да разкрие.
Съдружниците на Боманян се разделиха и не проговориха никога. Нищо не се узна.
Ролята на Раул в тъмната афера остана неизяснена и неговата сватба мина незабелязано. Но по какво стечение на обстоятелствата успя да се ожени под името виконт д’Андрези? Без съмнение, той трябваше да напрегне всички сили в трудното начинание и то му струваше двете шепи скъпоценни камъни, които спаси от голямото съкровище. Този метод винаги е бил най-сигурен за получаване на всякакво съдействие.