— Наистина ли? — попита недоверчиво Жилбер.
— Абсолютно! Вярно е, че те бяха много добре подготвени от новите, тези, които отричат Бога — Волтер, Д’Аламбер и Дидро, както и от примера на крал Фридрих, когото имахме нещастието да изгубим. Но вие знаете, че с изключение на тези, които не умират, като мен и граф Дьо Сен-Жермен, всички са смъртни. Има толкова много хубави кралици, които набират войници, за да се бият за тях, и крале, които сами подтикват към рухване на монархията повече, отколкото Бонифаций VIII33 и Борджиите34 са подтиквали към рухване на църквата. Ето например император Йозеф II, брата на нашата обичана кралица. Той унищожава три четвърти от манастирите и заграбва църковните блага, прогонва от килиите им дори кармелитите35 и изпраща на сестра си Мария-Антоанета гравюри, изобразяващи разкалугерени монахини, които изпробват новата мода, и разкалугерени монаси, които се фризират36. А ето и краля на Дания.
Самият той стана палач на своя лекар Струензее и като преждевременно развил се философ казваше на седемнадесет години: „Господин Дьо Волтер ме направи човек и ме научи да мисля.“37 Да видим и императрица Катерина, която има голям напредък във философията, разпокъса Полша, а Волтер й написа: „Дидро, Д’Аламбер и аз ви издигаме олтар.“38 Същото се отнася и за кралицата на Швеция39, както и за много други владетели.
— Остава ви само да посветите във вашата вяра и папата, скъпи учителю, и тъй като мисля, че за вас всичко е възможно, считам, че ще успеете.
— А, с него ще бъде трудно! Сега излизам от ноктите му. Преди шест месеца бях в замъка Сен Анжело, както преди три месеца вие бяхте в Бастилията40.
— А успяха ли да превземат замъка Сен Анжело, както народът от предградието Сен Антоан превзе Бастилията?
— Не, скъпи ми докторе, римският народ още не е стигнал дотам. Но бъдете спокоен — и това ще стане някой ден. Папството също ще има своите пети и шести октомври и в това отношение Версай и Ватикана ще си подадат ръка.
— Но аз си мислех, че влезе ли веднъж някой в Сен Анжело не ще излезе никога…
— Хайде де! А Бенвенуто Челини41?
— Значи и вие като него сте си направили чифт криле и като един нов Икар полетяхте над Тибър?
— Това би било много трудно, като се има предвид, че от протестантска предпазливост бях затворен в една много дълбока и много тъмна килия.
— Но все пак сте излезли?
— Щом ме виждате пред вас.
— Подкупили сте със злато тъмничаря?
— За нещастие бях попаднал на неподкупен тъмничар.
— Неподкупен? Господи!
— Да, но за щастие не беше безсмъртен. Благодарение на случайността, или както би казал някой по-вярващ от мен, на Провидението, той умря на другия ден, когато за трети път отказа да ми отвори вратите на затвора.
— Умря внезапно?!
— Да. Трябваше да го заместят и доведоха един друг.
— И той ли беше неподкупен?
— На същия ден, в който постъпи на работа и ми донесе вечерята, той ми каза: „Нахранете се добре, съберете сили, защото имаме да извървим дълъг път тази нощ.“ Ей Богу, не лъжеше. Същата нощ сменихме по три коня и изминахме сто мили.
— И какво каза правителството, когато разбра за вашето бягство?
— Не каза нищо. Облякоха тялото на другия тъмничар, когото още не бяха погребали, с дрехите, които бях оставил. Изстреляха куршум точно в лицето му и оставиха пистолета до него. Обявиха, че незнайно как съм се снабдил с оръжие и съм се гръмнал. Констатираха смъртта ми и погребаха тъмничаря под моето име. Така че аз съм мъртъв, Жилбер, и напразно ще казвам, че съм жив, защото веднага ще докажат обратното със смъртния ми акт. Но това няма да се наложи. За момента ми е много удобно да изчезна от този свят. Така че скочих дълбоко в тъмните води, както казва знаменитият абат Дьолил, и изплувах под ново име.
— И как се казвате сега, ако мога да попитам?
— Казвам се барон Заноне и съм банкер от Генуа. Сконтирам ценните книжа на владетелите. Хубава работа, нали, като тази на господин кардинал Дьо Роан? За щастие не печеля само от лихвите върху заемите, които давам. Всъщност вие имате ли нужда от пари, скъпи Жилбер? Знаете, че сърцето и кесията ми винаги са на вашите услуги.
— Благодаря.
— Сигурно мислите, че ме затруднявате, тъй като ме срещнахте в беден работнически костюм? Не се тревожете, това е едно от превъплъщенията ми. Вие знаете моята представа за живота — карнавал, в който всеки е повече или по-малко маскиран. За всеки случай, скъпи Жилбер, ако някога имате нужда от пари, тук в този секретер42 се намира личната ми каса. Големият сейф е в Париж, на улица „Сен Клод“, в Маре. Така че ако имате нужда от пари, без значение дали аз съм тук или не, можете да влезете. Ще ви покажа как да отваряте малката вратичка. Трябва да бутнете тази пружина — ето как, и тук ще намерите винаги около един милион.
33
Бонифаций VIII — глава на римокатолическата църква през 1294 г., повел борба срещу и претърпял поражение от френския крал Филип IV — бел.ред.
34
Борджии — наричат се още с прозвището „черната легенда“; от династията са произлезли двама папи, а самата тя е въплъщавала силата, страстта и интригите на времето. От тях произлизат фамилиите Медичи и Сфорца — бел. ред.
35
Католически монашески орден, създаден през XII в. в Палестина с резиденция на планината Кармел. Кармелитите давали обет да живеят в бедност — бел.прев.
37
Писмото на Аламбер, 12 ноември 1768; цитирано в Баруел, „История на Якобинството“, гл. XII — бел.фр.изд.
40
Балзамо, обвинен във франкмасонство от Инквизицията, е затворен през 1789 г. в замъка Сен-Леон (херцогство Урбино); по всяка вероятност е умрял там — бел.фр.изд.
41
Италиански скулптор и златар от ренесансовата епоха (1500 — 1571). През 1527 отбранява Ангелската крепост, в която се укрива папа Климент VII, когато Карл V напада Рим. В същата крепост е затворен през 1538 г. от следващия папа по обвинение за присвояване на скъпоценности. Бяга по доста атрактивен начин, връщат го, в тъмната килия чете Библията, вярва, че е съзрял Бог, като не се отказва до последно от идеята за спасение — бел.ред.
42
Секретер — бюро, което се затваря с дървена или метална ролетка, често имащо тайни чекмеджета и отделения — бел.прев.