Калиостро побутна пружината. Предната страна на бюрото се отвори от само себе си и се показаха куп златни монети и няколко купа ценни книжа.
— Наистина сте невероятен човек! — засмя се Жилбер. — Но вие знаете, че с моите двадесет хиляди франка рента съм по-богат от краля. А сега не се ли боите, че могат да ви обезпокоят в Париж?
— Мен, заради аферата с колието? Няма да посмеят! Сега както са развълнувани духовете, е достатъчно да кажа само една дума, за да предизвикам бунт. Забравяте, че съм приятел на всички известни личности — на Дьо Лафайет, на господин Некер, на граф Дьо Мирабо, на вас самия.
— А по каква работа сте в Париж?
— Кой знае? Може би, за да направя същото, заради което вие отидохте в Съединените американски щати — република.
Жилбер поклати глава.
— Франция изобщо няма републикански дух — каза той.
— Ще й създадем.
— Кралят ще се противопостави.
— Възможно е.
— Благородниците ще се вдигнат на оръжие.
— Вероятно да.
— Тогава какво ще направите вие?
— Няма да направим република, а революция.
Жилбер сведе глава.
— Ако стигнем дотам, Жозеф, ще бъде ужасно! — каза той.
— Ще бъде ужасно, ако срещнем по пътя си много мъже, силни колкото вас, Жилбер.
— Аз не съм силен, приятелю — каза Жилбер. — Аз съм почтен — това е всичко.
— Уви, толкова по-зле! Ето защо исках да ви убедя, Жилбер…
— Аз съм убеден.
— Че няма да ни позволите да изпълним нашето дело?
— Или поне ще ви попречим.
— Вие сте луд, Жилбер. Не разбирате мисията на Франция: Франция е мозъкът на света. Тя трябва да мисли, да мисли свободно, за да действа светът така, както мисли тя — свободно. Знаете ли кой превзе Бастилията, Жилбер?
— Народът.
— Вие не ме слушате, не ми следите мисълта. За петстотин години, приятелю, в Бастилията са затваряни графове, благородници, владетели и тя е устоявала. Един ден на един безумен крал му дойде идеята да затвори мисълта. Мисълта, която се нуждае от пространство, шир, безкрай! Мисълта взриви Бастилията и народът нахлу вътре.
— Така е — промълви Жилбер.
— Спомняте ли си какво беше написал Волтер на господин Дьо Шовлен на 2 март 1746 година, тоест преди около двадесет и шест години.
— Припомнете ми.
— Волтер написа: „Това, което виждам, хвърля семето на революцията, която наближава неизбежно и на която няма да имам удоволствието да бъда свидетел. Французите достигат късно до всичко, но все пак достигат. Светлината се разлива все по-наблизо и ще блесне в първия удобен случай и тогава ще се вдигне голям шум. Младите хора са щастливци, те ще станат свидетели на хубави неща!“ Какво ще кажете за шума от вчера и днес, а?
— Ужас!
— Какво ще кажете за това, което видяхте?
— Беше страшно!
— И това е само началото, Жилбер.
— Лош пророк сте!
— Вижте, преди три дни бях с един многоуважаван лекар, филантроп. Знаете ли с какво се занимава сега?
— Търси лекарство за някоя нелечима болест?
— Ами, да! Но не лекува от смъртта, а от живота.
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, шегата настрана, че има чума, холера, жълта треска, дребна шарка, внезапни апоплектични удари, петстотин и няколко известни смъртоносни болести и други хиляда и двеста, които също могат да доведат до такъв край, ако не бъдат лекувани. От друга страна, има топове, пушки, саби, мечове, кинжали, вода, огън, блъскане от покриви, бесилка, колело за мъчения! Той смята, че още няма достатъчно средства, за да напуснем живота, но има едно, с помощта на което да навлезем в него. В момента той изобретява умело замислена машина, която ще донесе слава на нацията и която ще умъртвява петдесет, шестдесет, осемдесет души за по-малко от един час! Е, скъпи Жилбер, не смятате ли, че когато един толкова виден лекар, един филантроп, какъвто е доктор Гийотен, се заеме с подобна машина, трябва да признаем, че нуждата от подобна машина вече се е усетила? Аз познавах тази машина. Тя не е нова, а само неизвестна. Имам доказателство за това. Един ден, когато бях у барон Дьо Таверне, но вие, за Бога, трябва да си го спомняте, защото също бяхте там, но тогава имахте очи само за едно младо момиче, което се казваше Никол. Доказателството е, че на кралицата, която беше дошла случайно, аз показах тази машина в едно стъклено шише и това толкова я изплаши, че тя извика и изгуби съзнание. По това време тази машина беше все още една неясна идея. Ако искате да я видите как функционира, някой ден ще я изпробват. Аз ще ви известя и вие или ще сте сляп, или ще признаете, че пръст има Провидението. Кой ще помисли, че ще дойде момент, когато палачът ще има много работа, ако се задоволи с познатите средства, и ще се изобрети ново, за да може да се справя той.