— Щом кралят е посочил мен — каза свещеникът, — мой дълг е да се подчиня.
— В такъв случай вие ще дойдете с мен в Тампъл — продължи министърът, — приготвил съм се за това.
И той отведе абата в колата си.
Ние видяхме как след като изпълни обичайните формалности, той стигна до краля. Как след това Луи XVI беше повикан заради семейството си, а после се беше върнал при абат Еджуърт, от когото поиска подробностите, които току-що прочетохте.
Когато разказът свърши, кралят каза:
— Господине, да забравим сега за всичко, за да помислим за великото и единствено дело на моето спасение.
— Сир — отвърна абатът, — готов съм да направя най-доброто, което мога, и се надявам, че Бог ще допълни онова, което моите малки заслуги допринасят, но не смятате ли, че за вас ще бъде най-напред едно голямо утешение да изслушате литургия и да се причестите?
— Да, разбира се — каза кралят. — И повярвайте, че оценявам напълно подобна милост. Но на какво ще се изложите вие по този въпрос?
— Това се отнася до мен, сир, и аз държа да докажа на Ваше Величество, че съм достоен за честта, която ми е оказал, избирайки ме за своя подкрепа. Нека кралят ми даде свобода да действам и отговарям за всичко.
— Тогава вървете, господине — каза Луи XVI.
После поклати глава и повтори:
— Вървете, но няма да успеете.
Абат Еджуърт се поклони и излезе, искайки да бъде отведен в залата на съвета.
— Този, който ще умре утре — каза абат Еджуърт на комисарите, — желае, преди да умре, да изслуша литургия и да се изповяда.
Общинарите се спогледаха учудени. Дори и не им беше хрумвало, че може да им бъде отправено подобно искане.
— И къде, по дяволите, да намерим по това време свещеник и църковни утвари по този час? — казаха те.
— Свещеникът е намерен — отвърна абат Еджуърт — защото аз съм тук. Колкото до утварите, най-близката църква ще ги осигури. Става въпрос само да се изпрати някой да ги потърси.
Общинарите се колебаеха.
— Ами ако това е клопка? — каза единият от тях.
— Каква клопка? — попита абатът.
— Ако под предлог да причестите краля, вие го отровите?
Абат Еджуърт изгледа втренчено онзи, който бе изразил това съмнение.
— Слушайте — продължи общинарят, — историята дава достатъчно примери в това отношение, за да ни кара да бъдем предпазливи.
— Господине — каза абатът, — на влизане бях претърсен толкова старателно, че би трябвало да сте абсолютно убедени, че не съм внесъл отрова. Ако утре я имам, то ще съм я получил от вас, защото нищо не може да стигне до мен, без да е минало през ръцете ви.
Свикаха отсъстващите членове и го обсъдиха.
Искането беше удовлетворено при две условия: първото, абатът да напише една молба, която да подпише от свое име; второто, церемонията да приключи на следващия ден най-късно до седем часа сутринта, защото затворникът трябваше точно в осем часа да бъде отведен на мястото на екзекуцията.
Абатът написа молбата си и я остави на бюрото. После беше отведен обратно при краля, на когото съобщи добрата новина, че искането му е удовлетворено.
Беше десет часът. Абат Еджуърт остана затворен с краля чак до полунощ.
В полунощ кралят каза:
— Уморен съм, господин абат, и искам да спя — имам нужда от сили за утре.
После извика два пъти:
— Клери! Клери!
Клери влезе, съблече краля и поиска да навие косите му, но той каза с усмивка:
— Не си струва труда.
След което си легна. И докато Клери дърпаше завесите на леглото, му каза:
— Ще ме събудите в пет часа.
Едва поставил глава на възглавницата, затворникът заспа, толкова бяха силни при този човек материалните нужди.
Господин Дьо Фирмонт се хвърли на леглото на Клери, който прекара нощта на един стол.
Клери спеше със сън, изпълнен с ужаси и внезапни пробуждания. Така чу да удря пет часът.
Той веднага стана и започна да разпалва огъня.
От шума, който вдигна, кралят се събуди.
— Ей, Клери! Удари ли пет часът? — попита той.
— Сир — отвърна камериерът, — повечето часовници биха пет часа, но стенният още не е ударил.
И той се приближи до леглото.
— Добре спах — каза кралят. — Имах нужда от това — вчерашният ден ужасно ме умори! Къде е господин Дьо Фирмонт?
— На моето легло, сир.
— На вашето легло! А вие къде прекарахте нощта?
— На този стол.
— Яд ме е… Сигурно ви е било зле.
— О, сир! — каза Клери. — Мога ли да мисля за себе си в подобен момент?
— Ах, бедни мой Клери! — каза кралят.