Тогава се разнесоха два слуха — първият, че единият от двамата жандарми е предрешен свещеник, а вторият — че и двамата са получили заповед да убият краля и при най-малкия опит да бъде отвлечен. Нито едното, нито другото от тези твърдения не почиваха на солидна основа.
В девет и четвърт шествието потегли.
Само още една дума за кралицата, за госпожа Елизабет и за двете деца, които кралят, тръгвайки, беше поздравил за последен път с поглед.
Предишната вечер, след едновременно нежното и страшно свиждане, кралицата едва бе имала сили да съблече дофина и да го сложи да си легне. Тя се беше хвърлила напълно облечена на леглото си и през цялата нощ госпожа Елизабет и принцесата я бяха слушали как трака със зъби от студ и мъка.
В шест часа и четвърт вратата на стаята се беше отворила и бяха дошли да търсят литургичен требник.
От този момент цялото семейство се беше приготвило, мислейки, според обещанието на краля от предния ден, че той ще слезе. Но времето измина — кралицата и принцесата, непрестанно прави, чуваха различните шумове, които бяха оставили краля спокоен и бяха накарали да треперят камериера и изповедника. Те чуха шума на вратите, които се отваряха и затваряха. Чуха виковете на простолюдието, с които то посрещаше излизането на краля и най-накрая чуха затихващия тропот на конете и оръдията.
Тогава кралицата падна на един стол, шепнейки:
— Той тръгна, без да ни каже сбогом!
Госпожа Елизабет и принцесата коленичиха пред нея.
И така всички надежди бяха отлетели една по една. Най-напред се бяха надявали на заточение или на затвор — и тази надежда беше изчезнала. След това на отсрочка — и тази надежда беше изчезнала. Най-накрая се надяваха само на това, някой да се опита да помогне по пътя към ешафода — но и тази надежда щеше да изчезне!
— Боже мой! Боже мой! Боже мой! — викаше кралицата.
И в този последен безнадежден зов към Божественото бедната жена изчерпа силите, които й оставаха…
През това време колата вървеше и достигна булеварда.
Улиците бяха почти пусти, половината дюкяни бяха затворени. Нямаше никого по вратите и прозорците.
Една заповед на Комуната забраняваше на всички граждани, които не участваха във въоръжената милиция, да пресичат улиците, които излизаха на булеварда или да се показват по прозорците при преминаването на шествието.
Ниското и мъгливо небе позволяваше, впрочем, да се види само една гора от пики, сред която проблясваха няколко редки байонета. Пред колата вървяха конници, а пред конниците — множество барабанчици.
Кралят би искал да разговаря с изповедника си, но не можеше поради шума. Абат Фирмонт му предостави молитвеника си — той зачете.
При портата Сен Дьони той вдигна глава, мислейки, че чува по-различни викове.
Действително, десетина млади хора, устремявайки се от улица „Борьогард“, разцепиха тълпата със саби в ръка и викаха:
— При нас, онези, които искат да спасят краля!
Три хиляди съзаклятници трябваше да отвърнат на този зов, нададен от барон Дьо Бац, авантюрист заговорник. Той храбро подаде сигнала, но от три хиляди съзаклятници отговориха само неколцина. Барон Дьо Бац и онези осем или десет заблудени деца на монархията се възползваха от смута, настанал от опита им, и се загубиха из паяжината на съседните на портата Сен Дьони улици.
Това беше инцидентът, който отвлече краля от молитвите му, но той имаше толкова малко значение, че колата дори не спря. Когато след два часа и десет минути спря, тя беше достигнала до края на пътя си.
Когато кралят усети, че движението е престанало, той се наведе към ухото на свещеника и каза:
— Ако не се лъжа, ето че пристигнахме, господине.
Господин Дьо Фирмонт запази мълчание.
В същия момент един от тримата братя Самсон, парижките палачи, дойде и отвори вратичката.
Тогава кралят постави ръка на коляното на абат Дьо Фирмонт.
— Господа — каза той с тон на господар, — препоръчвам ви този господин… Имайте грижата след смъртта ми да не бъде оскърбяван по никакъв начин. Натоварвам вас да бдите за това.
През това време другите двама палачи се бяха приближили.
— Да, да — отвърна единият от тях, — ние ще имаме грижата. Оставете това на нас.
Луи слезе.
Помощниците на палача го заобиколиха и поискаха да свалят дрехата му. Но той презрително ги отблъсна и започна да се съблича сам.