Оттам, придружени от гражданите Рьонар и Даморо, и двамата викарии на енорията Сен Мадлен, натоварени от гражданина кюре да отслужат погребението на Луи Капе, ние отидохме на гробището на казаната енория, разположено на улиците „Анжу“ и „Сен Оноре“, където констатирахме изпълнението на разпорежданията, съобщени от нас вечерта на гражданина кюре по силата на поръчението, дадено ни от общия съвет на департамента.
Малко след това в гроба беше положен [в наше присъствие] от едно пехотно жандармерийско отделение, трупът на Луи Капе, когото видяхме с всичките му крайници и глава отделена от туловището. Отбелязахме, че косите отзад на главата бяха отрязани и че трупът беше без дреха, без вратовръзка и без обувки. Инак той беше облечен в риза, жакет с формата на жилетка от пике, панталон от сиво сукно и чорапи от сива коприна. Така облечен, той беше поставен в един ковчег, който беше спуснат в ямата, която беше заровена веднага. И всичко беше разпоредено и направено по начина, определен от заповедите, дадени от временния изпълнителен съвет на Френската република. А ние се подписахме заедно с гражданите Пикаве, Рьонар и Даморо, кюре и викарии на „Сен Мадлен“.
ЛЬОБЛАН, администратор от Департамента
ДЮБОА, администратор от Департамента
ДАМОРО, ПИКАВЕ, РЬОНАР
Така на 21 януари 1793 година умря и беше погребан крал Луи XVI.
Той беше на възраст трийсет и девет години, пет месеца и три дни. Беше царувал десет години. Беше престоял в затвора пет месеца и осем дни.
Неговото последно пожелание изобщо не се изпълни и кръвта му падна не само върху Франция, но и върху цяла Европа!
181.
Един съвет на Калиостро
Вечерта на този ужасен ден, докато хората с пиките обикаляха по пустите осветени улици на Париж, станали още по-тъжни от осветлението, носещи по върховете на оръжията си парцали от кърпички и ризи, изцапани с червено, и викаха: „Тиранът е мъртъв! Ето кръвта на тирана!“, двама души стояха на първия етаж на една къща на улица „Сен Оноре“, като мълчаха еднакво, но имаха доста различно поведение.
Единият, облечен в черно, беше седнал до една маса, с глава облегната на дланите си и беше потънал било в дълбок размисъл, било в дълбока мъка. Другият, облечен в селски дрехи, се разхождаше с мрачен поглед и набръчкано чело, със скръстени на гърдите ръце. Само че всеки път, когато, пресичайки диагонално стаята, минеше близо до масата, хвърляше крадешком въпросителен поглед към седналия.
От колко време тези двамата стояха така? Ние не можем да кажем. Но най-накрая мъжът със селския костюм, скръстените ръце, с мрачния поглед и набърченото чело изглежда се умори да мълчи и като спря срещу човека с черните дрехи и чело, облегнато на дланите, каза:
— А, така, гражданино Жилбер! Значи ще рече, че съм разбойник, защото съм гласувал за смъртта на краля?
Човекът с черните дрехи вдигна глава, поклати меланхолично глава и протягайки ръка на другаря си, каза:
— Не, Бийо, вие сте толкова разбойник, колкото аз съм аристократ — вие гласувахте според вашата съвест, а аз гласувах според моята. Само че аз гласувах за живот, а вие гласувахте за смърт. Обаче това е нещо ужасно — да отнемеш на човека онова, което никоя човешка власт не може да му върне!
— И така, по ваше мнение — провикна се Бийо, — деспотизмът е неприкосновен, свободата е бунт и тук на земята няма правосъдие за кралете, ще рече за тираните? Тогава какво им остава на народите? Правото да служат и да се подчиняват! И това го казвате вие, господин Жилбер, вие, ученикът на Жан-Жак, гражданинът на Съединените щати!
— Изобщо не казвам това, Бийо, защото това би означавало да произнеса нещо безчестно срещу народите.
— Хайде — подхвана Бийо, — ще ви говоря, господин Жилбер, с цялата бруталност на грубия си здрав смисъл и ви позволявам да ми отговаряте с целия финес на вашия ум. Приемате ли, че една нация, която се смята за потисната, би имала правото да лиши своята църква от имотите й, да смъкне или дори да премахне трона си, да се бие и да се освободи?
— Разбира се.
— Тогава тя има правото да затвърди резултатите от победата си?
— Да, Бийо, нацията има това право, то е неоспоримо, но никой не утвърждава нищо с насилие, с убийство. Спомняте ли си, че е писано: „Човече, ти нямаш право да убиваш себеподобния си!“