— Но кралят не ми е подобен! — извика Бийо. — Кралят е мой враг! Спомням си, когато бедната ми майка ми четеше Библията, спомням си какво казваше Самуил на израелтяните, които му поискали цар.
— Аз също си спомням, Бийо. И все пак Самуил пожертвал Саул, но не го е убил431.
— О! Зная, че ако се хвърля с вас в науката, съм загубен. Така че ще ви кажа просто това — имахме ли правото да превземем Бастилията?
— Да.
— Имахме ли правото, когато кралят поиска да отнеме на народа свободата на обсъждане, да устроим ден в чест на клетвата в павилиона за игра на топка?
— Да.
— Имахме ли правото, когато кралят искаше да сплаши Учредителното събрание с празника на телохранителите и събиране на войски във Версай, имахме ли правото да отидем да потърсим краля във Версай и да го доведем в Париж?
— Да.
— Имахме ли правото, когато кралят се опита да избяга и да премине към неприятеля, да го арестуваме във Варен?
— Да.
— Имахме ли право, когато видяхме, че след като се е заклел в Конституцията от 1791 година, кралят преговаря с емигрантите и заговорничи с чужденците да устроим 20 юни?
— Да.
— Когато отказа да одобри законите, произлезли от волята на народа, имахме ли правото да устроим 10 август, сиреч да превземем Тюйлери и да обявим свалянето му от престола?
— Да.
— Имахме ли правото, когато кралят, затворен в Тампъл, продължаваше да бъде жив заговор срещу свободата, имахме ли или нямахме правото да го призовем пред Националния конвент, избран, за да го съди?
— Вие го имахте.
— Щом сме имали правото да го съдим, то сме имали и правото да го осъдим.
— Да, на изгнание, на заточение, на доживотен затвор, на всичко, с изключение на смърт.
— И защо не на смърт?
— Защото виновен за последиците, той не беше виновен за намеренията. Вие го съдихте от гледната точка на народа, драги Бийо. Той е действал от гледната точка на монархията. Тиран ли е той, както вие го наричате? Не. Потисник на народа ли е? Не. Съучастник на аристокрацията? Не. Неприятел на свободата? Не!
— Тогава вие сте го съдили от гледната точка на монархията?
— Не, защото от гледната точка на монархията бих му простил.
— Не сте ли му простили, гласувайки да живее?
— Да, но в доживотен затвор, Бийо, повярвайте ми, осъдих го още по-пристрастно, отколкото бих искал. Като човек от народа или по-скоро син на народа, везните, които държах в ръката си, се наклониха на страната на народа. Вие сте го гледали отдалеч, Бийо, и не сте го виждали така, както съм го виждал аз — малко удовлетворен от определеното му място в монархията, дърпан от една страна от Събранието, на което все още се струваше твърде могъщ, а от друга — от една амбициозна кралица. От трета — от едно обезпокоено и унизено благородничество, от четвърта — от непоклатимото духовенство, и накрая от своите братя, тръгнали по света, за да търсят в негово име враговете на революцията… Вие го казахте, Бийо, кралят не беше подобен на вас — той беше ваш враг. Обаче вашият враг беше победен, а победеният враг не се убива. Едно хладнокръвно убийство не е присъда. То е жертвоприношение. Вие превърнахте монархията в нещо като мъченичество, а правосъдието в нещо като отмъщение. Внимавайте! Внимавайте! Правейки твърде много, не сте направили достатъчно. Чарлз I е бил екзекутиран, а Чарлз II е бил крал. Джейкъб II е бил изпратен в изгнание и синовете му са умрели в изгнание. Човешката природа е патетична, Бийо, и ние току-що отчуждихме от себе си за петдесет, за сто години може би, онази огромна част от населението, която преценява революциите със сърцето си. Ах, повярвайте ми, приятелю мой! Републиканците са онези, които трябва най-много да оплакват кръвта на Луи XVI, защото тази кръв ще падне върху тях и ще им струва републиката.
— Има нещо вярно в това, което каза, Жилбер! — отвърна един глас, който идваше от вратата на антрето.
Двамата мъже потрепериха и се обърнаха с едно движение. После казаха в един глас:
— Калиостро!
— Ей Богу, да! — отвърна той. — Но също така има нещо вярно и в онова, което каза Бийо.
— Уви! — отвърна Жилбер. — Това е защото въпросът, който обсъждаме, има две страни и всеки, разглеждайки го от своята, може да каже: „Прав съм.“
— Да, но също така трябва и да се остави да каже, че е грешил — подхвана Калиостро.
— А какво е вашето мнение, учителю? — попита Жилбер.
— Да, какво е вашето мнение? — каза Бийо.
— Вие преди малко осъдихте обвиняемия — каза Калиостро. — А пък аз ще съдя присъдата. Ако бяхте осъдили краля, вие бихте имали право. Вие осъдихте човека и сгрешихте!
431
Самуил, Книга първа, 8:10–18; Саул е провъзгласен за цар след победата над амонитите, 11, 12–15 — бел.фр.изд.