— Не разбирам — каза Бийо.
— Слушайте, защото аз се досещам — каза Жилбер.
— Трябваше да убиете краля — продължи Калиостро, — докато беше във Версай или в Тюйлери, непознат на народа, скрит зад мрежата си от дворяни и стената от швейцарци. Трябваше да го убиете на седми октомври или на единайсети август — на седми октомври и на единайсети август той беше един тиран! Но след като го оставихте пет месеца в Тампъл да общува с всички, да яде пред всички, да спи пред очите на всички, другар на пролетария, на работника, на търговеца, въздигнат от това мнимо падение до достойнството на човек, в края на краищата, трябваше да се отнасяте с него като с човек, сиреч да го заточите или да го затворите.
— Не ви разбрах вас — каза Бийо на Жилбер, — а ето че разбирам гражданина Калиостро.
— Е! Разбира се, през тези пет месеца на затворничество той ви е бил показан откъм най-трогателната, невинната, уважаваната страна. Показал се е като добър съпруг, добър баща, добър човек. Глупци! Мислех ги за по-силни от това, което са, Жилбер! Променя се, дори се поправя — както скулпторът изважда статуята от мраморния блок, удряйки отгоре му, удряйки по това прозаично, вулгарно, понякога лошо, понякога добро създание, изпълнено с похотливи навици, строго набожно, по начина не на възвишения ум, а на енорийския настоятел, ето какво ни е изваяло в тази тромава натура една статуя на смелостта, на търпението и на смирението. Ето че поставят тази статуя на пиедестала на мъката. Ето че издигат този беден крал, възвеличават го, правят го свещен. Ето че стигаме дотам, че жена му го обича! Ах, драги мой Жилбер! — продължи Калиостро, избухвайки в смях. — Кой би ни казал на четиринайсети юли, на пети и шести октомври, на десети август, че кралицата ще обикне някога съпруга си?
— О! — прошепна Бийо. — Ако можех да се досетя за това!
— Е, добре, какво бихте направили, Бийо? — попита Жилбер.
— Какво бих направил ли? Бих го убил било на четиринайсети юли, било на пети и шести октомври, било на десети август. Това беше толкова лесно.
Тези думи бяха произнесени с такава мрачна нотка на патриотизъм, че Жилбер ги прости, а Калиостро им се възхити.
— Да — каза последният след миг на мълчание, — но вие не го направихте. Вие, Бийо, гласувахте за смърт. Вие, Жилбер, гласувахте за живот. Е, добре, сега искате ли да чуете един последен съвет? Вие, Жилбер, накарахте да ви изберат за член на Конвента само за да изпълните един дълг. Вие, Бийо — за да изпълните отмъщението си. И дългът, и отмъщението, всичко е изпълнено. Вие повече не е нужно да бъдете тук, заминавайте!
Двамата мъже погледнаха Калиостро.
— Да — продължи той. — Нито единият, нито другият от вас двамата, е човек на дадена партия — вие сте хора на инстинкта. Обаче, след като кралят е мъртъв, партиите ще застанат лице срещу лице, а веднъж застанали лице срещу лице, партиите ще се унищожат. Коя ще загине първа? Не зная. Но зная, че една след друга ще загинат — така че утре, Жилбер, те ще направят от снизходителността ви престъпление, а вдругиден или може би по-рано ще направят същото с вашата строгост, Бийо. Повярвайте ми, в смъртоносната борба, която се подготвя между омразата, страха, отмъщението и фанатизма, много малко ще останат чисти. Едни ще се изцапат с кал, други с кръв. Заминавайте, приятели мои! Заминавайте!
— Ами Франция? — каза Жилбер.
— Да, а Франция! — повтори Бийо.
— Франция е спасена физически — каза Калиостро. — Външният враг е бит, вътрешният е мъртъв. Колкото и да е опасен за бъдещето ешафодът от двайсет и първи януари, понастоящем той е една сила — силата на безвъзвратните решения. Наказанието на Луи XVI обрича Франция на отмъщението на троновете и дава на републиката конвулсивната и отчаяна сила на осъдените на смърт. Вижте Атина в древните времена, вижте Холандия в модерните. Спогодбите, преговорите, нерешителността свършиха тази сутрин. Революцията държи в едната си ръка брадва, а в другата трицветното знаме. Заминавайте спокойно — преди да остави брадвата, аристокрацията ще бъде обезглавена. Преди да остави трицветното знаме, Европа ще бъде победена! Заминавайте, приятели мои! Заминавайте!
— О! — каза Жилбер. — Бог ми е свидетел, че ако бъдещето, което ми предричате, е истина, няма да съжалявам за Франция. Но къде ще отидем?
— Неблагодарник! — каза Калиостро. — Забрави ли своята втора родина, Америка? Забрави ли онези огромни езера, онези девствени гори, прериите, широки като океани? Не се ли нуждаеш ти, който можеш да си почиваш, от почивка сред природата след ужасните вълнения на обществото?