— Ще ме последвате ли, Бийо? — попита Жилбер, ставайки.
— Ще ми простите ли? — попита Бийо, правейки крачка към Жилбер.
Двамата мъже се хвърлиха в прегръдките си.
— Това е добре — каза Жилбер, — заминаваме.
— Кога? — попита Калиостро.
— Ами… до една седмица.
Калиостро поклати глава.
— Ще заминете тази вечер — каза той.
— Защо тази вечер?
— Защото аз тръгвам утре.
— И къде отивате?
— Един ден ще узнаете, приятели!
— Но как да тръгнем?
— Франклин отплава след трийсет и шест часа за Америка.
— Ами паспорти?
— Ето ги.
— А синът ми?
Калиостро отиде да отвори вратата.
— Влезте, Себастиен — каза той, — вашият баща ви вика.
Младежът влезе и се хвърли в прегръдките на баща си.
Бийо въздъхна дълбоко.
— Липсва ни само пощенската кола — каза Жилбер.
— Моята чака впрегната при вратата — отвърна Калиостро.
Жилбер отиде до секретера, където стоеше общата кесия — хиляда луи, — и направи знак на Бийо да вземе своята част.
— Имаме ли достатъчно? — каза Бийо.
— Имаме повече, отколкото ни трябва, за да купим цяла провинция.
Бийо се огледа притеснено наоколо.
— Какво търсите, приятелю? — попита Жилбер.
— Търся нещо — отвърна Бийо, — което би ми било безполезно, ако го открия, защото не зная да пиша.
Жилбер се усмихна, взе едно перо, хартия и мастило.
— Диктувайте — каза той.
— Бих искал да се сбогувам с Питу — каза Бийо.
— Аз ще го направя и от ваше име.
И Жилбер започна да пише. Когато свърши, Бийо го попита:
— Какво написахте?
Жилбер прочете:
Драги мой Питу,
Ние напускаме Франция — Бийо, Себастиен и аз, и тримата ви прегръщаме нежно.
Ние мислим, че след като управлявате фермата на Бийо, вие нямате нужда от нищо.
Вероятно един ден ще ви пишем, за да се присъедините към нас.
Ваш приятел, ЖИЛБЕР
— Това ли е всичко? — попита Бийо.
— Има и един постскриптум — каза Жилбер.
— Какъв?
Жилбер изгледа арендатора в очите и каза:
Бийо ви препоръчва Катрин.
Бийо нададе вик на признателност и се хвърли в прегръдката на Жилбер.
Десет минути по-късно леката пощенска кола, която отнасяше далеч от Париж Жилбер, Себастиен и Бийо, вървеше по пътя за Хавър.
ЕПИЛОГ
ЧАСТ ПЪРВА
Какво правеха на 15 февруари 1794 година Анж Питу и Катрин Бийо
Малко повече от една година след екзекуцията на краля и заминаването на Жилбер, Себастиен и Бийо, през една хубава и студена сутрин на ужасната зима на 1794 година триста или четиристотин души, сиреч почти една шеста от населението на Виле-Котре, чакаха на площада пред замъка и в двора на кметството излизането на двама годеници, които нашият стар познат господин Дьо Лонпре беше на път да превърне в съпрузи.
Тези двама годеници бяха Анж Питу и Катрин Бийо.
Уви! Бе необходимо да се случат твърде тежки събития, за да доведат бившата любовница на виконт дьо Шарни, майката на малкия Изидор, до това, да стане госпожа Анж Питу.
Тези събития всеки ги разказваше и коментираше по свой начин. Но по какъвто и начин да ги коментираха и разказваха, нямаше нито един разказ от тези, които се разправяха по площада, който да не отдава най-голяма слава на предаността на Анж Питу и на благоразумието на Катрин.
Само че колкото по-интересни бяха двамата бъдещи съпрузи, толкова повече ги съжаляваха.
Може би те бяха по-щастливи от когото и да било от мъжките и женските индивиди, съставящи тази тълпа. Но такава си е тълпата, тя винаги трябва или да съжалява, или да завижда.
Този ден тя беше настроена състрадателно и съжаляваше.
Действително, събитията, предвидени от Калиостро вечерта на 21 януари, бяха потеглили с бърза стъпка, оставяйки след себе си една дълга и незаличима кървава следа.
На 1 февруари 1793 година Националният конвент беше приел един декрет, разпореждащ създаването на сумата от осемстотин милиона бона, което правеше общо издадените бонове на сума три милиарда и сто милиона.
На 28 март 1793 година Конвентът, по доклад на Трейар, бе приел декрет, с който емигрантите се прогонваха за вечни времена, обявяваха ги за граждански мъртви и конфискуваха имуществото им в полза на републиката.
На 7 ноември Конвентът прие декрет, с който натоварваше Комитета за народно просвещение да представи проект, целящ замяната на католическия култ с един разумен граждански култ.
Няма да говорим за преследването и смъртта на жирондистите. Няма да говорим и за екзекуцията на херцог Д’Орлеан, на кралицата, на Байи, на Дантон, на Камий Демулен и на мнозина други — тези събития бяха имали своя отзвук, стигнал до Виле-Котре, но не и влияние върху действащите лица, с които ни остана да се занимаем.