Следствие от конфискацията на имотите и след като Бийо и Жилбер бяха смятани за емигранти, техните имоти бяха конфискувани и обявени за продан.
Същото стана и с имотите на граф Дьо Шарни, убит на 10 август, и на графинята, заклана на 2 септември.
Като последица от този декрет Катрин беше изхвърлена от Писльо, смятан за национална собственост.
Питу беше поискал да протестира от името на Катрин. Но Питу беше станал от умерените, Питу беше станал малко подозрителен и мъдри хора му дадоха съвет да не се противопоставя нито с действие, нито с мисъл на заповедите на нацията.
Така че Катрин и Питу се бяха оттеглили в Арамон.
Отначало на Катрин й бе хрумнало да отиде да живее както някога в колибата на дядо Клуис. Но когато се появи на вратата на бившия горски пазач на херцог Д’Орлеан, той беше поставил пръст на устните си в знак на мълчание и беше поклатил глава в знак на невъзможност.
Тази невъзможност идваше от това, че мястото вече беше заето.
Законът за изгнание на незаклетите свещеници беше влязъл в сила и както добре разбирате, абат Фортие, който не бе пожелал да положи клетва, беше изгонен или по-скоро се беше прогонил сам.
Но той не се реши да прекоси границата и неговото изгнание се ограничи само с това да напусне къщата си във Виле-Котре, където беше оставил госпожица Александрия да пази мебелите му, и да поиска убежище от дядо Клуис, което той беше побързал да му даде.
Колибата на дядо Клуис, както си спомняте, беше само една обикновена пещера, изкопана в земята, където дори за сам човек беше неудобно. Така че щеше да е трудно да бъдат добавени към абат Фортие Катрин Бийо и малкият Изидор.
После, спомнете си нетърпимостта в поведението, проявена от абат Фортие при смъртта на госпожа Бийо. Катрин не беше дотолкова добра християнка, за да прости на абата отказа да отслужи опело за майка й, а дори и да би била толкова добра християнка, че да прости, абат Фортие беше твърде добър католик, за да й прости на нея.
Така че трябваше да се откаже от колибата на дядо Клуис.
Оставаха къщата на леля Анжелик в Пльо и малката къщурка на Питу в Арамон.
Дори не трябваше да се мисли за къщата на леля Анжелик. Колкото повече революцията следваше своя път, толкова повече леля Анжелик ставаше по-свадлива, което изглеждаше невероятно, и все по-кльощава, което изглеждаше невъзможно.
Промяната в морала й, както и в нейната физика се дължеше на това, че във Виле-Котре, както и другаде, църквите бяха затворени в очакване да бъде изнамерен разумен граждански култ от Комитета за народно просвещение.
Обаче, тъй като църквите бяха затворени, наемът от столовете, който беше основният доход на леля Анжелик, беше спаднал до нула. Това пресъхване на източниците на доход правеше леля Анжелик по-слаба и по-сваддива от всякога.
Ще добавим, че тя беше чувала много често да се разказва за превземането на Бастилията от Бийо и Анж Питу. Че беше виждала толкова често по време на големите парижки събития арендаторът и нейният племенник да заминават внезапно за столицата и че тя не се и съмняваше, че Френската революция не е водена от други, а от Анж Питу и Бийо, и че гражданите Дантон, Марат, Робеспиер и другите са само второстепенни помощници на тези главни водачи.
Госпожица Александрия, както добре разбирате, я увличаше в тези мисли, та било и малко погрешни, на които цареубийственото гласуване на Бийо бе придало омразната екзалтация на фанатизма.
Така че не биваше и да се мисли Катрин да бъде настанена при леля Анжелик.
Оставаше малката къщурка на Питу в Арамон.
Но как да бъде обитавана от двама, че дори и от трима, без да се даде повод за лоши приказки? Това беше още по-невъзможно, отколкото да се живее в колибата на дядо Клуис.
Така че Питу беше решил да иска гостоприемство от своя приятел Дезире Манике — гостоприемство, което му беше обещано от достойния арамонец и за което Питу щеше да се отплати с всякакъв вид работа.
Но всичко това не уреждаше положението на бедната Катрин.
Питу се отнасяше към нея с всичкото внимание на приятел и с всичката нежност на брат, но Катрин ясно чувстваше, че Питу я обича съвсем не като брат или като приятел.
Малкият Изидор чувстваше същото. Той, бедното дете, което никога не беше имало щастието да познава баща си, обичаше Питу така, както би обичало граф Дьо Шарни, а може би и повече. Защото, трябва да го кажем, Питу беше обожател на майката, но роб на детето.
Би могло да се каже, че ловкият стратег разбираше, че има само един начин да проникне в сърцето на Катрин — да влезе след Изидор.