— Това е последната ми дума.
— Е, добре, мила ми лельо, аз се женя.
Вратата се отвори сякаш по магия.
— И за кого, нещастнико? — попита леля Анжелик.
— За госпожица Катрин Бийо — отвърна Питу.
— Ах, негодникът му! Ах, безчестникът му! Ах, мерзавецът му! — каза леля Анжелик. — Ще ми се жени за развалено момиче!… Върви си, нещастнико, проклинам те!
И с жест, изпълнен с благородство, леля Анжелик простря ръце срещу своя племенник.
— Лельо — каза Питу, — добре разбирате, че съм свикнал с проклятията ви и че това няма да ме трогне повече от останалите. А сега — от учтивост бях длъжен да ви съобщя за сватбата си. Съобщих ви го и учтивостта е спазена — сбогом, лельо Анжелик!
И вдигайки по военному ръка към тривърхата си шапка, той отдаде чест на леля Анжелик и продължи пътя си през Пльо.
ВТОРА ЧАСТ
За въздействието, което оказа върху леля Анжелик съобщението за женитбата на племенника й с Катрин Бийо
Питу беше споделил за своята бъдеща женитба с господин Дьо Лонпре, който живееше на улица „Орме“. Господин Дьо Лонпре, по-малко предубеден от леля Анжелик срещу семейство Бийо, поздрави Питу с доброто дело, което вършеше.
Питу го изслуша съвсем очарован, той не разбираше как градейки собственото си щастие, извършва в същото време добро дело.
Иначе Питу, чист републиканец, беше повече от всякога признателен на републиката, че всички протакания бяха премахнати от факта, че църковните бракове бяха отменени.
Така че беше уговорено между господин Дьо Лонпре и Питу, че следващата събота Катрин Бийо и Анж Питу ще бъдат бракосъчетани в кметството.
На следващия ден, в неделя, трябваше да се състои продажбата на търг на фермата в Писльо и замъка в Бурсон.
Фермата беше оценена на сумата от четиристотин хиляди франка, а замъкът на шестстотин хиляди франка в бонове. Но никой вече нямаше златни луи.
Питу беше дошъл тичешком, за да съобщи хубавата новина на Катрин. Той си беше позволил да измести с два дни напред определения срок за сватбата и много се страхуваше това избързване да не притесни Катрин.
Катрин не изглеждаше притеснена и Питу бе на седмото небе.
Само че Катрин изиска Питу да направи повторно посещение на леля Анжелик, за да й съобщи точния ден на сватбата и да я покани да присъства на церемонията.
Вследствие на това в четвъртък сутринта Питу се върна във Виле-Котре, за да направи повторно посещение на лелята.
Когато къщата вече се виждаше, удари девет часът.
Този път леля Анжелик изобщо я нямаше на вратата и дори, като че ли леля Анжелик би могла да очаква Питу, вратата беше затворена.
Питу помисли, че тя е вече излязла и беше възхитен от това обстоятелство. Посещението беше направено и едно твърде нежно и почтително писмо щеше да замени речта, която той смяташе да държи.
Но тъй като Питу беше преди всичко съвестен момък, той потропа на вратата, макар че тя беше добре затворена и когато никой не отвърна на блъскането му, повика.
При този двоен шум, създаван от Питу, викайки и тропайки, се появи една съседка.
— А! Лельо Фаго — попита Питу, — знаете ли дали леля ми е излязла?
— Не отговаря ли? — попита стрина Фаго.
— Не, сама виждате. Несъмнено е излязла навън.
Леля Фаго поклати глава.
— Щях да я видя да излиза — каза тя. — Вратата ми се отваря към нейната и много рядко се случва, като се събуди, да не дойде до нас, за да си сложи малко топла пепел в сабото: бедната жена се топли с това по цял ден — не е ли така, съседе Фароле?
Това запитване беше отправено към едно ново действащо лице, което на свой ред, отваряйки вратата си при шума, идваше да се намеси в разговора.
— Какво казвате, госпожо Фаго?
— Казвам, че леля Анжелик не е излязла. Вие видяхте ли я?
— Не, и дори ще ви уверя, че все още си е у дома, защото, ако беше станала и излязла, капаците на прозорците щяха да бъдат отворени.
— Виж ти, вярно — каза Питу. — Ах, Боже мой! Да не би да се е случило някое нещастие на моята бедна леля?
— Много е възможно — каза стрина Фаго.
— Повече от възможно, вероятно е — наставнически каза господин Фароле.
— А! Бога ми, тя не беше много нежна с мен — каза Питу, — но няма значение, ще ми е мъчно… Как да се уверя в това?
— Хубаво! — каза трети съсед. — Това не е трудно. Трябва само да изпратим да потърсят господин Риголо, ключарят.
— Ако е за да се отвори вратата — каза Питу, — няма нужда. Имам навика да я отварям с ножа си.
— Е, добре, отвори я, моето момче — каза господин Фароле. — Ние ще бъдем тук, за да удостоверим, че не си я отворил с лоши намерения.