ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
Какво направи Питу с намерените във фотьойла на леля Анжелик луидори
Не сте забравили, че за следващия ден беше обявена продажбата на фермата на Бийо и на замъка на граф Дьо Шарни. Спомняте си също така, че фермата беше оценена на сумата от четиристотин хиляди франка, а замъкът на шестстотин хиляди франка в бонове.
Когато следващият ден дойде, господин Дьо Лонпре купи от името на неизвестен купувач двата имота за сумата хиляда триста и петдесет луидора, сиреч един милион двеста четирийсет и две хиляди франка в бонове.
Той плати в брой.
Това стана в неделя, в навечерието на деня, когато трябваше да се състои сватбата на Катрин и Питу.
Същата неделя рано сутринта Катрин бе заминала за Арамон било защото трябваше да направи някои приготовления за разкрасяване, каквито имат и най-обикновените жени в навечерието на сватбата, било защото не искаше да остане в града, докато продаваха на търг тази хубава ферма, където бе преминала младостта й и където беше толкова щастлива и беше страдала толкова много!
Което значеше, че на следващия ден в единайсет часа цялата тази тълпа, събрана пред вратата на кметството, оплакваща и хвалеща така силно Питу, че се е оженил за една съвсем съсипана девойка — която на всичкото отгоре имаше и едно дете, което, след като би трябвало един ден да бъде по-богато от нея, беше още по-разорено от нея!
През това време господин Дьо Лонпре питаше според обичая Питу:
— Гражданино Пиер-Анж Питу, вземате ли за своя съпруга гражданката Ан-Катрин Бийо?
И после Катрин:
— Гражданко Ан-Катрин Бийо, вземате ли за свой съпруг гражданина Пиер-Анж Питу?
И двамата отговориха: „Да“
Тогава, когато и двамата отговориха: „Да“, Питу с глас, изпълнен с чувство, а Катрин с глас, изпълнен с ведрина, когато господин Дьо Лонпре обяви в името на закона, че двамата млади хора са съединени в брак, той направи знак на малкия Изидор да дойде, за да му говори.
Малкият Изидор, сложен на бюрото на кмета, отиде право при него.
— Дете мое — каза му господин Дьо Лонпре, — ето документите, които ще връчите на вашата мама Катрин, когато вашият татко Питу я отведе у дома й.
— Да, господине — каза детето.
И взе двата документа в мъничката си ръка.
Всичко беше свършено. Само че за голямо учудване на присъстващите, Питу извади пет луидора от джоба си и като ги връчи на кмета, каза:
— За бедните, господин кмете.
Катрин се усмихна.
— Да не би да сме богати? — попита тя.
— Човек е богат, когато е щастлив, Катрин — отвърна Питу. — А вие току-що направихте от мен най-богатия човек на земята.
И той й предложи ръката си, на която младата жена нежно се облегна.
На излизане те откриха цялата тълпа, за която говорихме, пред вратите на кметството. Тя поздрави двамата съпрузи с единодушни овации.
Питу благодари на приятелите си и раздаде множество ръкостискания. Катрин поздрави приятелките си с множество кимвания с глава. В това време Питу зави надясно.
— Ама къде отивате, приятелю? — попита Катрин.
Действително, ако Питу се връщаше в Арамон, той трябваше да поеме наляво, през парка.
Ако се прибираше към къщата на леля Анжелик, той трябваше да върви направо през Площада на замъка. Ама къде отиваше той, слизайки към Площада на фонтана?
Това го питаше Катрин.
— Елате, многообичана ми Катрин — каза Питу. — Водя ви да посетите едно място, което ще ви бъде приятно да видите отново.
Катрин се остави да я водят.
— Ама къде отиват? — питаха онези, които ги виждаха да вървят.
Питу пресече Площада на фонтана, без да се спира, пое по улица „Орме“ и като стигна до края й, зави по онази малка уличка, където преди шест години беше срещнал Катрин върху нейното магаре в деня, когато, изгонен от леля Анжелик, той не знаеше къде да потърси гостоприемство.
— Не отиваме в Писльо, надявам се? — попита Катрин, спирайки мъжа си.
— Елате все пак, Катрин — каза Питу.
Катрин въздъхна, пое по малката уличка и излезе в равнината.
След десет минути ход тя стигна до малкия мост, където Питу я бе намерил припаднала вечерта, когато Изидор заминаваше за Париж.
Там тя се спря.
— Питу — каза тя, — няма да отида по-нататък.
— О, госпожице Катрин! — каза Питу. — Само до кухата върба.
Това беше върбата, където Питу идваше да търси писмата на Изидор.
Катрин въздъхна и продължи пътя си.
Като стигнаха до върбата, каза:
— Да се връщаме, умолявам ви!
Но Питу, като постави ръката си върху ръката на младата жена, каза:
— Още двайсет крачки, госпожице Катрин. Не искам нищо повече от това.
— Ах, Питу! — прошепна Катрин с тон на толкова болезнен упрек, че Питу се спря на свой ред.